Половинвековен юбилей отбелязва Националният исторически музей. По този повод, в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова и много официални гости, беше открита специална изложба под надслов „50 от 50“. Експозицията насочва вниманието към знакови събития, свързани с всяка една година от съществуването на НИМ.

Историческият музей е най-голямата музейна институция в България. Основан е на 5 май 1973 г. с разпореждане на тогавашния Министерски съвет. За пръв директор през 1974 е обявен проф. Страшимир Димитров през 1974 г. Малко след това започват назначенията на служителите и изграждането на голям музеен комплекс с идеята той непрекъснато да се обогатява.

„Праисторическо изкуство в българските земи” е първата изложба, организирана от  музейните работници на 5 май 1975 г. През 1979 г. Историческият музей вече има свой дом - два етажа в сградата на Съдебната палата в центъра на столицата. Малко по-късно, през 1983 г, са готови и кабинетите, фондовите и техническите помещения, а през март 1984 г. е открита и самата историческа експозиция. Обективните причини, довели до създаването на Националния исторически музей са свързани с разпадането на създадения след Освобождението, през 1893 г. Народен музей в музейната мрежа на България. Почувствана била нуждата от институция, която да покрива с функциите си издирването, съхраняването, документирането, консервацията и реставрацията, а също и популяризирането на всички ценни паметници на културата и прояви на човешко творчество, запазени по нашите земи, а и навсякъде, където са живели българи.
В последните години Националният исторически музей е натрупал над 600 000 паметници на културата, като обогатяването на фондовете е чрез археологически разкопки, етнографски експедиции, откупeни предмети, дарения, конфискации в полза на държавата и т.н. Колекциите са толкова огромни, разнообразни и най-общо могат да бъдат описани като лабиринт от зали, в които са изложени цели художествени и културни светове – казват музейните работници. И тъй като това богатство няма как да бъде представено в една юбилейна изложба, затова домакините са направили 50 постерни платна и витрини с архивни снимки и предмети от най-важните събития, свързани с името на институцията през всяка една година работа. Изложбата „50 от 50“ съдържа над 150 експоната - предмети от дарения, откупки, както и представителни подаръци за Националния исторически музей, запазени в архивите.

За съвременната мисия на тази представителна институция, събрала паметта на народа ни, разказва доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей:

„Това, в което се превърна Националният исторически музей на практика изненадва дори самите му създатели. Той вече стана марка и такава известна институция, не само защото тук се провеждат знакови събития, като например прием на президента на България за изтъкнати дейци на културата ни по повод 24 май, не защото тук отбелязваме всички важни събития, свързани с българската история, не защото раздаваме мартеници на 1-ви март, или пък даряваме сурвачки на гостите си в навечерието на Коледа, даже не и защото се работи много активно с ученици в Детския център, където се събират деца по време на ваканция. Но най-вече защото Националният исторически музей вече има своя редовна публика от приятели и почитатели. Още в началото се опитах нарочно да създам такъв кръг между приятелите. Хората, които бях вписала в приятелски кръг през 2017г., бяха обикновени граждани, които обаче са се притекли на помощ, когато е имало критичен момент за музея, без дори някой да ги е търсил. Например един наш дарител, който поправи покрива на средновековната Боянската църква, със собствени средства. Той тогава беше казал, че идеята му е хрумнала, като видял как в зоопарка осиновяват животни и тогава решил да „осинови” паметник на културата. Други хора пък дариха средства, за да можем да обновим някои паметници и да облагородим средата наоколо. В днешно време дарителството не е много на мода. Също и фирмите, които ни направиха отстъпки, когато трябваше да оборудваме автопарка на музея. Имахме един труден момент, когато ни откраднаха колата на музея и ние останахме буквално с без превоз. Тогава се отзоваха автомобилни вносители и ни направиха голяма отстъпка в цената за нов автомобил. Такива са нашите приятели, а те после довеждат тук и децата си и така се формира културата на отношение към паметта и наследството на България. Това се възпитава и формира не за ден, а с години.”

Иначе при създаването през 1973 г. е имало хора, които не са били съгласни с откриването на такъв музей, който да „обере” по-представителните артефакти от другите български музеи. Но днес НИМ е един от най-посещаваните в София, тъй като тук в рамките на едно посещение всеки турист или официален гост от чужбина, може да получи представа за нашата невероятно богата история и култура.

За последните постъпления във фондовете на НИМ може да се говори много, но сред най-важните от тях са Съкровището от Калиакра с около 1000 артефакта, намерени в земята от археолозите и предадени на музея. Другата голяма придобивка са сребърните табли, подарени от жители на български градове на първия български княз след Освобождението  - Александър Батенберг, тъй като в негово лице хората виждали възстановяването на Българската държава. „Тези сребърни табли са важен знак от новата ни история, затова бяха закупени на търг във Виена през 2019 г.” – припомня доц. Бони Петрунова.

Завладяващото пътешествие във времето с изложбата „50 от 50“ ще бъде достъпно за посетителите на Националния исторически музей в кв. Бояна в следващите 6 месеца.

Снимки: Национален исторически музей