Даровете на природата предопределят традициите на хранене, установени още от прадедите ни по българските земи. А векове по-късно характеристиките на продуктите и начина им на приготвяне изграждат своеобразна система, която днес наричаме Балканска диета – съвкупност не само от кулинарните навици на българите, но и на съседите ни от Турция, Гърция, Румъния и Сърбия.

Според проучване на наши учени храненето на българите в края на XIXи началото на XX век е много близо до здравословната Средиземноморска диета. Различава ни една подробност – по-малката консумация на риба и зехтин.

“Характерното за Балканската диета е значението на киселото мляко и пробиотиците, както и антиоксидантните свойства на храните – казва диетологът и специалист по хранене Светослав Ханджиев. – Пчелните продукти са много важни, също разнообразието от зеленчуци и от плодове.”

Когато в края на XIX век нобелистът Иля Мечников идва в страната ни, се удивлява от факта, че най-много столетници се срещат в българските планини. Тогава ученият свързва явлението с нашето кисело мляко. Изобщо, смята се, че ако не се спазват традициите на хранене в даден район, много често това води до боледуване.

• Вкуси България, за да я опознаеш и обикнеш!

Типичен български продукт е лютеницата от камби, червени чушки и домати, която Светослав Ханджиев определя като “антиоксидантна бомба”.

Участието на лука в почти всички гозби също осигурява ценни за здравето вещества. Без кои други продукти не трябва да сядаме на трапезата?

“Трябва да има сирене, мляко – например кисело – отговаря специалистът. – Международно проучване показва, че България е на последно място в Европейския съюз по консумацията на прясно мляко и това е много лошо, защото млякото и млечните продукти са много богати на полезни белтъчини. Месото също трябва да присъства, макар и не всеки ден, както и рибата, която рядко включваме в менюто си. Друго типично за Балканската диета е слънчогледовото олио – то също е много полезно и е добре да бъде предпочитано пред зехтина.”

• За българското кисело мляко, полезната бактерия и нейния откривател 

• Мария Кондратенко: Западът не успя да постигне тайната на българското кисело мляко

И макар тук да се отглеждат качествени растителни и животински суровини за разнообразни хранителни продукти, стремежът към лесни пари и липсата на качествен контрол, за съжаление, водят до парадокса в магазините често да си купуваме сирене без мляко и салам без месо. Замяната на традиционните храни с имитации обаче рано или късно ще се отрази на здравето ни, убеден е Светослав Ханджиев, който обръща внимание и на вредните ни хранителни навици.

“От трите т.нар. бели отрови (сол, захар и животински мазнини) най-лошото е консумацията на сол – изтъква той. – Българинът използва два пъти и половина повече от физиологичните норми. Той много често сяда на масата и започва да соли, без преди това да е вкусил ястието. Затова и препоръчваме умереност не само със солта, но изобщо в храненето - да има разтоварващи дни, да има дни само на растителни продукти.”

Лятното хранене трябва да бъде богато на белтъчини, но също на зеленчуци и плодове, съветва още диетологът. И дава пример – в момента са ягодите и черешите, след тях излизат прасковите и кайсиите и накрая гроздето. Заедно с доматите, краставиците и други сезонни зеленчуци, препоръчително е те всеки ден да бъдат част от нашето меню. А минималният им брой трябва да бъде пет.

• Любимите ястия на лятната българска трапеза се приготвят бързо

Освен това да не пропускаме закуската, да вечеряме най-късно два-три часа преди сън, да пием минимум 1,5 л вода и да ходим пеша поне един час на ден, препоръчва специалистът по хранене Светослав Ханджиев и допълва пожеланието си за тези горещи дни:

“Здраве, спокойствие и храната да доставя удоволствие – това е много важно!”

Вижте още:

• 5 популярни български ястия, които могат да ви се сторят … странни

• С паеля или като млечен сос - как Макико наложи българската лютеница в Япония

• Сладолед, произведен в село Розино, влезе в ТОП 10 на най-добрите джелати в света

Текст: Диана Цанкова (използвано е интервю на Мария Мира Христова от програма “Хр. Ботев” на БНР)

Снимки: БТА, БГНЕС