"Вие сте съвременни будители – далеч от дома съхранявате българския дух и го пренасяте през годините". С тези думи министърът на образованието проф. Галин Цоков се обърна към присъстващите на откриването на годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Минути по-късно той връчи и новоучреденото отличие на МОН, олицетворяващо думите му – наградата "Пробуда". Първи носител на статуетката, дело на Вежди Рашидов, стана Снежина Мечева, съосновател и говорител на АБУЧ от създаването й през 2007 година и дългогодишен директор на българското училище "Иван Станчов" в Лондон.
"Наградата е една и първа, но ние сме много, които я заслужават – каза специално за Радио България Снежина Мечева. – Колегите ми, може би заслужават и повече от мен тази награда. Сам човек нищо не може да направи. Трябват съмишленици и комуникация между неправителствените организации и държавата. Ние го постигнахме и в много отношения сме пример, че това може да се случи. Свикнали сме да недоволстваме от една или друга институция, но нека не забравяме, че в много отношения институциите са хора, които могат да бъдат спечелени. Стига ние да го заслужим."
През целия си професионален път Снежина Мечева отстоява каузата "България". Кауза, която вътре в пределите на родината често пъти ние забравяме. "И това е нормално", казва ни г-жа Мечева:
"Когато те "скъсат" от там откъдето си тръгнал, където си кърмен, възпитаван, от там откъдето ти си направен човек – това не може да бъде зачеркнато, но го цениш, когато го загубиш. Отивайки в чуждата страна, ти искаш да съхраниш своето национално самочувствие, което ти е подарило и твоето лично. И започваш да се бориш. Но нека не се възприема нашата носталгия с иронична усмивка, защото всъщност това е едно огромно, силно завладяващо чувство, което ни прави българи. Към него трябва да се отнасяме с афинитет, защото от нас зависи, човеците, където и да сме по света, да покажем, че българското заслужава уважение."
И Снежина Мечева прави точно това вече 35 години. Родена в София, тя завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в продължение на повече от десет години работи като редактор и монтажист в документалното кино. В края на 80-те години на XX век съпругът й получава предложение за работа във Великобритания и цялото семейство се премества да живее в Лондон. Но връзката с България остава. През 1989 г. Снежина Мечева става преподавател в Българското училище към посолството ни в Лондон, а две години приема отговорността да бъде директор на учебното заведение. Плод на усилията й през годините са многократно увеличеният брой възпитаници на българското школо, откриването на гимназиални паралелки и предучилищни класове за деца от 4 до 6-годишна възраст.
Не закъснява признанието от институции, както и отличия за самата Мечева, сред които наградата на ДАБЧ "Българка на годината – 2013", Почетната грамота на МОН "Неофит Рилски", Златен почетен знак на МВнР и други.
Последната перла в короната на българката с кауза е наградата "Пробуда". С нея се поставя и началото на нов етап от развитието на българското училище "Иван Станчов" в Лондон. Пътят продължава, но без Снежина Мечева. След 16-годишна дейност тя се оттегля и от поста си на говорител на АБУЧ заедно с досегашния председател – д-р Ирина Ботева-Владикова. Двете остават почетни членове на Асоциацията, която създадоха.
"Една от най-големите заслуги е, че благодарение на моите деца съм станала баба. Толкова е хубаво да имаш внучета и да имаш време най-накрай да бъдеш повече с тях, отколкото с делото. На делото дадохме достатъчно, всички ние, и сега е време да се върнем при семействата си и да им дадем онова, което не сме могли през годините. Сега е ред на младите да се изявят и те да докажат, че не са един и двама, които са незаменяеми и единствени. Не, много сме! И сега е времето на младите да продължат пътя и който заслужава да го извърви докрай."
От август 2023 г. председателството на АБУЧ поема Петя Цанева, основател и директор на първото българско неделно училище “Св. Иван Рилски” в Мадрид. За говорител е избрана Eвелина Аврамова, основател и директор на Българско училище "Васил Левски" – Саарбрюкен, Германия. Новия състав начело на организацията – вижте ТУК.
Веднъж като си закачил сърчице за дадена кауза как може да се откачиш? – риторично пита Снежина Мечева и уверява наследниците си, че ще бъде насреща за всякаква помощ и съвет и с пълната увереност, че делото на Асоциацията ще бъде продължено. "Съградили сме нещо голямо, което трябва да продължи. Всички това казаха – ние сме институция" – удовлетворена е Мечева. Няма притеснения и за българското училище в Лондон, което тази година чества 35 години от създаването си.
"Училището ни е сред водещите български неделни училища по света не защото Снежина Мечева е негов директор, а защото имаме невероятен екип от професионалисти. Всяка една от моите колежки е безценен кадър. Всяка една работи на максимума на своите възможности и енергия и в много отношения те ме превъзхождат. Но това е хубавото, че когато има отдадени хора, всеки силен в своята област и готов да помогне, пъзелът се получава. В Лондон това го направихме и аз не се притеснявам. Училището ще продължи да съществува и заради екипа и затова, че толкова много посланици, осем поред включително и г-н Марин Райков сега, са били наши поддръжници и са ни подкрепяли. Те са били винаги зад гърба ни и заради тях сме постигнали много. Наградата ми днес е и на училището" – признава Снежина Мечева.
И емоционално добавя, че най-голямото, лично признание за нея е била реакцията на хората, когато са научили за решението й да се пенсионира. Решение, което дълго време е пазела в тайна. Десетки са вече писмата с мили думи от деца, родители, колеги и съмишленици.
"Аз знам, че съм обичана, не от всеки разбира се, но не съм предполагала, че толкова много обич ще получа тръгвайки си. Друго не ми трябва. Отивам си щастлива и с пълно сърце."
А пожеланието й към сънародниците по света е едно – да си останем българи.
"Защото независимо от приказките, които се стелят около нас, ние сме българи. А децата, които са родени навън и трябва да станат българи, ще го получат от нас – от българските училища в чужбина. И в началото на новата учебна година аз ще отида в моето училище и ще посрещна отново с колегите новите ни първолаци. Ще си видя учениците и ще подам ръка на новата колежка, която ще ме замести, за да има една наследственост и приемственост, която заслужава уважение. Това ме прави оптимист."
Снимки: Весела Кръстева, abgschool.org
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..