Съдът у нас вече има право да отнема автомобили на шофьори, седнали зад волана след употреба на алкохол или наркотични вещества. Според промените в Наказателния кодекс, до конфискация на автомобила се стига, при шофиране с над 1.2 промила алкохол, за което се полагат също от 1 до 3 години затвор и глоба от 200 до 1000 лева. Освен това, ако шофьорът вече е осъждан за шофиране в нетрезво състояние, автомобилът се отнема при повторно нарушение с над 0.5 промила и се налагат от 1 до 5 години затвор, както и глоба от 500 до 1500 лева. Ако се управлява автомобил след употреба на "наркотични вещества или техни аналози", наказанията са конфискация, от 1 до 3 години затвор и от 500 до 1500 лева глоба. При рецидив наказанието е конфискация, 1 до 5 години затвор и глоба от 500 до 1500 лева. Ако нарушителят не е собственик на управлявания автомобил, може да заплати равностойността му.

България беше една от малкото държави в ЕС, където нямаше въведено наказание с отнемане на превозното средство на пиян или дрогиран шофьор – посочи пред БНР Диана Русинова, експерт от Европейския център за транспортни политики.

„Опасенията на водачите, по отношение на товарите, в някаква степен е резонно. Това е мярка, която е въведена в Европа и там има същите предизвикателства, пред които се изправят колегите от другите държави в Европейския съюз – уточни Русинова. – Според мен, не трябва да казваме, че това е лоша мярка и колко много недостатъци има тя, а също и че нашите народни представители пак не са си свършили работата. Напротив, те си свършиха работата, макар и с много голямо закъснение. По-скоро ние трябва да помислим за това, ако един автомобил бъде отнет, какво ще се случи с товара му“.

Темата за въвеждането на по-строги санкции за шофьори, употребили алкохол и наркотици, сред които възможността да бъде отнет автомобила им, коментира и бившият вътрешен министър, а днес адвокат Емануил Йорданов:

"МВР изпълнява разпореждания, които би трябвало да дойдат от прокуратурата – изтъкна Йорданов. – Бих попитал хората в НС дали са чували за презумпция за невиновност, която се съдържа в Конституцията и НПК. Отнемане се осъществява при извършено престъпление. А за такова може да се говори при влизане в сила на присъда. Сега ще видим каква беля ще стане с един подобен недомислен текст. Ще се появят най-различни съпътстващи производства. Накрая е много възможно държавата да плаща", категоричен е Емануил Йорданов.

Сънародникът ни Красимир Гаджоков, дългогодишен консултант по информационна сигурност във втората най-голяма канадска комуникационна компания, споделя наблюденията си как е решен проблемът с този тип шофьори в Канада:

"Методи, които минават през хора – винаги в този процес ще има корупция. Въпросът е тя да е минимална. В Канада не съм чул някой да си е помислил даже да даде подкуп на полицай. Това е абсурдно. Това е една различна култура, към каквато ние трябва да се стремим. Тя се пропива във всички области на обществото, не само по отношение на шофирането под въздействието на алкохол".

Това изтъкна Гаджоков пред БНР и допълни:

„В Канада, наказанията за шофиране под въздействие на упойващо вещество, включително алкохол, са по-строги – отбеляза той. – При първо нарушение глобата е 1000 долара. При второ нарушение със сигурност ще има криминално дело и ако то бъде спечелено от държавата – виновникът е осъден на 30 дни затвор. Говорим за второ нарушение, само за употреба на алкохол над 0,8 промила“.

В далеч по-близката до нас и любима дестинация за лятна отпуска – Гърция, самочувствието на водачите в превозните средства също им излиза доста „солено“.

„Да си полицай тук е престижна професия – изтъква кореспондентът на БНР в южната ни съседка Катя Пеева. – Това означава, че на никого няма да му хрумне да вземе няколко евро, за да си „затвори очите“ за дадено нарушение. Налагат глоби без компромиси. Няма значение дали си чужденец или автомобилът с каква регистрационна табела е, която бива свалена на мига. Глобите са изключително високи, като за алкохол тя варира от 200 до 1200 евро, 6 месеца без книжка и 2 месеца затвор в зависимост от консумираното количество. Така гърците се научиха да не карат след употребата на алкохол.“

В анкетата на Радио България граждани приветстваха идеята за отнемане на превозното средство на нарушители, употребили алкохол или наркотици, но изразиха съмнения дали мярката ще бъде еднакво приложима за всички:

„Възможността да бъдат отнемани автомобили не е дообмислена – изтъкна Кирил. – Ако автомобилът е служебен или фирмен, неговото отнемане ще попречи на бизнеса. Освен това, ако се превърне в масова практика, не съм сигурен колко са паркингите, където отнетите автомобили ще могат да се съхраняват. Колко време ще остават там? При какви условия нарушителят ще може да си го получи обратно и т. н., също са важни въпроси, които засега остават без отговор“.

„Тази промяна в Наказателния кодекс няма да разреши проблема с този тип шофьори, нужен е по-засилен контрол върху нейното прилагане и изпълнение. Най-вероятно отново ще се стигне дотам, че някой човек с възможности ще си плати, ще бъде пуснат, а автомобилът му няма да бъде отнет“, категоричен е Румен.

„У нас по-строгите закони са необходими, но още по-важно е те да бъдат прилагани и да са еднакви за всички. Истината е, че досега винаги законите са писани за някои и има множество вратички, през които да могат да бъдат избегнати. Една промяна в един закон не решава проблемите, трябва да се огледа цялата система – не само Наказателния кодекс, а и Закона за движение по пътищата, за да не бъдат допускани повече изключения и ненаказани нарушители.“

Снимки: БГНЕС, ЕПА/БГНЕС, bitelevision.com