В деня на Съединението, когато в цяла България се честват 138 години от обединяването на част от разпокъсаните след Освобождението (1878 г.) български територии, разговаряме с университетския преподавател проф. Вера Бонева за големия български възрожденец Гаврил Кръстевич. По волята на историческата случайност, а според Хегел случайността винаги е проявление на необходимостта, водещият деятел на българските църковни борби, създателят на Българската екзархия Гаврил Кръстевич през съдбоносната 1885 г. е начело на автономната област Източна Румелия и дава своя важен принос за мирното и успешно извършване на акта от 6-ти септември и съединението с Княжество България.
„Той е определен за главен управител през май 1884 г., когато свършва мандатът на предходния главен управител. Александър или Алеко, както е известен сред българите Богориди, не успява в достатъчна степен да спечели доверието и на сюзерена – Османската империя, и най-вече на Великите сили, покровителстващи това крехко равновесие в автономната област, по-специално на Русия. Тя се опасява от просъединистките настроения и от официални действия на част от политическите среди в княжеството, и в Румелия. По тази причина търси някаква промяна в по-умерения, доказал своя административен опит и умения да работи много вещо в сложни ситуации, Гаврил Кръстевич. Затова, с официалната санкция на султана, с подкрепата на руската администрация, на руската дипломация и на западните дипломати, представители на Великите сили - гаранти на спазването на нормите на Берлинския договор, Гаврил Кръстевич става главен управител.”
Кръстевич е бил главен секретар на предишния управител Алеко Богориди паша и за разлика от него говори български език. Поддържа контакти с основните представители на политическите сили. Още като директор на вътрешните работи, после и като управител, Кръстевич не пречи на съединисткото движение. Но като назначен от султана, разбираемо не може да подпомага съединистките комитети. Заради умерената си позиция, той жестоко е критикуван от съединистите. Техният водач Захари Стоянов, злоупотребявайки с argumentum ad hominem, го нарича с грозното прозвище „треперко паша”.
„Когато става ясно, че нещата отиват към осъществяването на съединистката акция, той организира събирането на директорите в своята резиденция – продължава проф. Бонева. – Константин Величков предлага самата администрация да провъзгласи Съединението. Кръстевич отказва. Но отказва и военна подкрепа, която му е предложена първоначално от страна на руския военен представител. Подготвена е една телеграма, която е задължителна в такъв случай, заради размириците, които са започнали още на 2 септември, до турското правителство, с искане да вкара войски в Източна Румелия. Това е задължително действие, което трябва да извърши главният управител. Телеграмата е написана. Той формално я дава на своя слуга, да я занесе на пощата. Когато се разотиват министрите, Кръстевич извиква слугата, прибира телеграмата и не я пуска. Така че лично с това двойнствено действие предотвратява навлизането на турските войски в автономната област.“
През далечната 1885 г., 6 септември е бил петък, а на 8 септември е била сватбата на един от директорите-министри в източнорумелийското правителство – Михал Маджаров. За да ги предпази от предстоящата суматоха, на същото съвещание от 5 септември Кръстевич казва – „Заминавайте на сватба всички, аз оставам тука, ще се оправям”. Така от Пловдив са отстранени част от опозиционните дейци и колебаещите се, които са предлагали правителството да се държи доста по-консервативно и протурски. В деня на Съединението, Кръстевич е арестуван. Рано сутринта неоправдано и унизително е разкарван по улиците на румелийската столица с файтон. До него изпъчена, с гола сабя, застрашително и за присмех на гражданството позирала Недялка Шилева, което изключително огорчило стария български възрожденец.
„Остава единствено с лошо чувство за начина, по който е прогонен буквално от Пловдив – продължава разказа си проф. Бонева. – Ние знаем неговата знаменита фраза „и аз съм българин, и аз нямам нищо против да се извърши това съединение”. Българското общество впрочем го почита. Когато телеграмата за смъртта му пристига в Народното събрание, на 16 ноември 1898 г., всички депутати стават. Има едноминутно мълчание. Доста некролози има и един от тях е написан от Иван Вазов, който изрича знаменита фраза за Гаврил Кръстевич – „истинската заслуга е скромна и достойна”. С това завършва Вазов своето мемориално слово за Кръстевич.”
В края на разговора ни, изследователката подчертава, че Кръстевич е роден в Котел, заедно с големия революционер Георги С. Раковски. Двамата учат при големия възрожденски даскал Райно Попович. Житейските пътища ги разделят. Единият става лидер на революционерите в българското национално-освободително движение. Докато Кръстевич е еволюционист, който достига най-високите юридически длъжности в Османската империя и непрекъснато се опитва да прокара българския национален интерес при всяка отдадена му възможност в имперската и международната система.
„Историята не е безпристрастна, с истинен наратив. Историята е повлияна от хората, които я съставят и трябва да кажем, че по-умереният, по-скромният, по-сдържаният, обърнатият към себе си Кръстевич обективно и субективно няма шанса да получи това историческо признание, което получава неговият личен приятел и съученик Георги Стойков Раковски. Това е историята и не бива да ѝ се сърдим”, заключава проф. Вера Бонева.
Вижте още:
Снимки: архив, личен архивХрам-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..