Освобождението, Съединението и Независимостта са трите акта, на които дължим съществуването на България като свободна, обединена и независима държава. От освободителната за страната ни Руско-турска война (1877-78) минават три десетилетия до прочитането на манифеста за обявяването на Независимостта в старопрестолната столица Търново. С този акт страната ни окончателно отхвърля политическата и икономическата си зависимост от Османската империя.
Картина от историческия ден, достига до нас, запазена в статия от тогавашната преса – вестник "Пряпорец" от 23 септември 1908 г. пише:
"Още в неделя на Царевец бе издигнат разкошен павилион, който обръщаше вниманието на гражданите и ги караше, при съществуващите вече слухове за готвещия се крупен акт в живота на нашата държава, да очакват това що стана. В понеделник, рано сутринта, бе разнесена покана от местното демократично бюро, в която се съобщаваше, че със сутрешния трен пристигат министрите и гражданите се канят на събрание, на което ще се говори по политическото положение на страната и главно по последните събития. При наличността на горните слухове, заинтересоваността към въпросното събрание ставаше още по-голяма. Малко по-късно, чрез градския барабанчик се поканваха гражданите на посрещане Княза и министрите. След това, с невъобразима бързина се разнесе слухът, че в тоя ден от старата българска столица ще се провъзгласи независимостта на България. Това се посрещаше с ентусиазъм и навалици, в празнично облекло, при най-оживено настроение, търновци се трупаха на гарата. След дълго чакане, в 11 часа се съобщи на силно възбудения народ, че Князът е спрял на спирката при Трапезица и от там, заедно с министрите, се отправил за старата полусрутена църква "Св. Четиридесет Мъченици". Не след много, в църквата, която бе натъпкана до задушаване от народ, грамадната част от който оставаше около църквата, се отслужи молебен от цялото духовенство. После, след изпяването на "Многая лета", при настъпилата гробна тишина, Князът, застанал напред, пречете манифеста. Това подейства като електрически ток върху множеството и единодушни ентусиазирани "Ура!" зацепиха въздуха."
Чуйте манифеста, с който е обявено постигането на една от най-големите дипломатически победи в нашата история – ТУК.
Кои обаче са предпоставките, за да се стигне до обявяване на независимостта и защо условията за този акт са били благоприятни именно през 1908 година?
Една от важните предпоставки за дипломатическата победа е, че интересите на България към онзи момент съвпадат с тези на една от Великите сили – Австро-Унгария – посочва Диана Ботева, уредник в отдел "Нова история" на Регионалния исторически музей в Русе:
"Още в началото на 1908 година княз Фердинанд назначава правителството, начело с Александър Малинов. Призиви за обявяване на независимостта идват от самия министър-председател, като още на първата си аудиенция при княза, той е заявил, че е настъпил благоприятен момент за действия в тази посока. Един такъв акт обаче би трябвало да има подкрепа и от европейските държави. Тук на помощ се отзовава Австро-Унгария, която има интерес да бъде нарушено статуквото на Балканите. Нейните планове били да анексира Босна и Херцеговина, тъй като изтичал 30-годишният мандат за тяхното управление и е трябвало да ги върне на Османската империя. Затова нейната дипломация извършва проучване сред някои от Великите сили, за да разбере позицията им относно нейното желание за анексия на Босна и Херцеговина. Провеждали са срещи с руски пратеници, като на тях освен анексията, се е обсъждало и евентуалното обявяване на независимостта на България. На тези срещи Русия е дала знак, че не би попречила на един такъв акт."
Не бива да пропускаме и няколко други фактора, довели до осъществяването на националния ни идеал към онзи момент – Независимо Българско Царство:
"През лятото на 1908 година настъпват промени в българо-турските отношения, които са свързани с избухването на Младотурската революция, която успява да постигне възстановяването на конституцията на Османската империя от 1876 година – припомня в интервю за Радио България г-жа Ботева. – Те са имали желание да модернизират страната си, но вместо да въведат реформи в управлението, са предпочели да се водят по линията на национализма. Тогава българският дипломатически агент в Цариград Иван Гешов, в свое писмо да външния министър на България, лансира идеята за провъзгласяването на независимостта на страната. Към онзи момент обаче правителството не споделя неговото мнение, защото смята, че това все още е опасно за страната. Според тях е трябвало да се изчака развитието на събитията в Османската империя, както и да се види реакцията на Великите сили."
Съвпадането на интересите на България и Австро-Унгария към онзи момент позволява на княз Фердинанд да започне преговори с император Франц Йосиф. На първата им среща на 10 септември, князът е посрещнат като независим владетел. Извън този неслучаен жест, князът се възползва и от избухнал скандал, свързан с дипломатическия представител на България в Цариград Иван Гешов, след който той е демонстративно отзован от столицата на Османската империя.
"Той не е бил поканен на прием, даван по случай рождения ден на султана, с което за пореден път се подчертавал васалния статут на страната – обяснява ни Диана Ботева от Регионалния исторически музей в Русе. – Междувременно от 5 септември започват стачки на служителите на Източните железници. Такива избухват и на територията на Княжество България, затова те са национализирани и България поема управлението им на своя територия. Министър-председателят Александър Малинов изпраща телеграма до княза, с която настоява незабавно да се завърне от чужбина в страната. На 16 септември е взето окончателно решение в Министерския съвет за обявяването на Независимостта. Датата, избрана за целта е 21 септември 1908 година (но това се случва ден по-късно– бел.ред.). Съществуват опасения за колективни действия от страна на Великите сили заради проблемите с железницата. Отчитат се и проблемите, които страната ще има, независимо дали обяви независимостта си преди или след действията на Австро-Унгария. След дълги дискусии Фердинанд се съгласява, че единственият изход от ситуацията е независимостта да бъде обявена."
Вижте още:
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..