Българската шевица вдъхновява от векове. Многообразието на елементите ѝ е израз на богатата душевност и художествените заложби на българката и олицетворява постоянния стремеж към красота. Вече пет години Мария Гергова влага вдъхновение, талант и позитивна енергия в опит да пренесе шевиците в съвременния ни бит, изобразявайки ги върху стъклени съдове. И успява – радва мнозина, създавайки уникални предмети от стъкло.
Първия импулс получава от друга талантлива българка, която бродира шевици върху плетени маншети. Това кара Мария да се замисли – как да направи така, че елементите от шевицата да присъстват постоянно в ежедневието ни. Купува си книги с автентични мотиви, членува в няколко специализирани фейсбук групи и така успява постоянно да обогатява елементите, които пресъздава върху стъклото:
"Колкото са по-непопулярни, толкова е по-голям гъделът да ги пресъздам, защото са и по-различни, по-колоритни – нещо, което мен много ме удовлетворява след това, като видя как се получава върху стъклото. Популярните шевици в днешно време са навсякъде – върху различни неща ги пресъздават хората, не само върху дрехи. Аз държа това, което правя да остане във времето, затова и по-редките мотиви са ми по-ценни" – разказва Мария, която превръща хобито си в професия. Сама изобретява и трудоемката техника за рисуване върху стъкло:
"Обемната точка боя беше нещото, което измислих да изглежда реалистично за шевица. Не съм заимствала отникъде, мога спокойно да кажа, че си е моето нещо. Изработката на една чаша има 13 етапа – от тонирането на стъклото, до завършека на дантелите, които са ми слабост и навлязоха във времето при самото изпипване на съда докрай."
Работата е пипкава – украсата на един сервиз за вино например, отнема повече от месец. Но пък удовлетворението е голямо, особено когато успява да запечата върху стъклото старинен модел на шевица, предаван от поколение на поколение в някой български род.
"Като започнах преди 5 години, русенските шевици ми бяха много въздействащи. Сега, честно казано, пресътворявам много софийски, ямболски, елховски мотиви, а също – добруджански, самоковски. Но русенските си останаха в сърцето ми. Случвало се е да претворявам и мотиви, които са предавани в семейство дълги години – правила съм за сватба един мотив, който е предаван от баба на внучка, като това лично мен много ме беше трогнало преди време" – казва приложничката, а хората, които са се доверили на таланта ѝ, неизменно се завръщат – с поръчка, но за друг красив повод. Това ѝ дава стимул да влага душа в работата си:
"Самата енергия, която имат шевиците повече от 5 години не ме пуска и това е прекрасен заряд не само за душата ми. Да виждам, че се цени това, което правя, че остава във времето."
Вижте също:
Интервю: Мина Денева от БНР-Шумен
Текст: Елена Каркаланова
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...