"Имаме спокоен пазар в момента. А  това, което тревожи хората и изнервя обстановката е изоставането на доходите" – това каза пред БНР Владимир Иванов, председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. Преценката му е, че има силна конкурентна среда и положението не е толкова неприятно – по това време през миналата година е имало ясно изразена възходяща крива на цените, а сега тя е низходяща. Т.е. ако през 2022 г. е имало доста стрес на пазара, то сега той е стабилен. Иванов уточни, че спрямо потребителска кошница с продукти за 100 лева миналата година, сега цената им би била 103 лева. Изводът – напрежението идва от изоставането на доходите, а не от пазарни взаимодействия.

Проучване сред 350 фирми в страната показва, че през настоящата година повече от половината работодатели са повишили заплатите с до 10%, като през 2022 г. ръстът е бил 14-15% в отговор на растящата инфлация. Оказва се обаче, че това не е достатъчно и  доходите у нас остават най-ниски на фона на Евросъюза.

• Парадокс: българските заплати – хем с най-висок ръст, хем най-ниските в ЕС

"България има най-високите цени от гледна точка на това, че сме с най-ниски доходи в ЕС, или с други думи – с най-ниските доходи, ние трябва да се справяме с най-високите цени на фона на останалите държави" – обясни Пламен Димитров, президент на КНСБ след като Институтът за социални и синдикални изследвания и обучения (към КНСБ) оповести свое проучване върху ръста на заплатите и цената на живота в България през последните три месеца. 

Въпреки че има задържане, а дори и лек спад на цените при някои стоки, те като цяло са на високи нива – показват резултатите. Както винаги КНСБ се спира на т.нар. малка потребителска кошница, или 20-те стоки от първа необходимост, без които човек не може в домакинството. В момента общата стойност на тези наблюдавани стоки в България е 56 евро. Ръстът на цените там за едногодишен период е над 15%, отчитат икономистите. За сравнение същите стоки в Испания струват 50 евро, в Германия 59, а в Румъния 46 евро. Българите, които получават минимална заплата, могат да си купят стоките от малката потребителска кошница само 7 пъти месечно. В Испания с една минимална заплата тази кошница може да се купи 27 пъти, а в Германия 34.

В същото време, в сравнение с другите държави членки на ЕС, България продължава да бъде с най-ниската средна работна заплата, потвърждава изследването на КНСБ.

"Брашното е най-скъпо в България, спрямо другите държави – 92 евро цента, спрямо 70 цента в Испания, 74 цента в Хърватия, в Румъния – 80 цента – сравнява Любослав Костов, експерт към КНСБ и продължава: На трето място сме по скъпотия на краве сиренето – пред нас са само Франция и Хърватия. Като цяло в разликата в цените не отговаря на разликата в заплащането, още по малко на производителността на труда."

"9% е ръстът на минималната работна заплата за една година, а това не е добре на фона на растящата инфлация – продължава Любослав Костов. – В същото време в Албания, без да е член на ЕС, минималната заплата се е увеличила с 40%, в Унгария 26%, в Полша 24% и т.н. Ако искаме да се сближаваме с центъра на Европа, то темповете за прираст на МРЗ, които правителството до момента предлага, определено ще са недостатъчни.“

Цените в малката потребителска кошница бележат двоен ръст от началото на инфлацията, а заплатата за издръжка не се е увеличила с такъв темп – обобщават от КНСБ и припомнят, че измерената инфлация  от началото на 2021г. е 30% – обобщен ръст в цените на стоките и услугите в България. При това положение синдикатът настоява за поне 15% минимален растеж на заплатите, с оглед очакванията за инфлация от 5% за следващата година.

"Искаме през 2024 г. покупателната ни способност да се увеличава, въпреки всички тези тревоги за инфлация, идващи от външни енергийни фактори и войните, които ще повлияят върху цените, особено през зимата. Затова 5% инфлация, каквато залага Министерството на финансите в бюджета за следващата година, може да се окаже една доста оптимистична прогноза" – завършва президентът на КНСБ Пламен Димитров.