Какво е нужно, за да стане столицата ни по-интересна, по-привлекателна и по-разпознаваема дори за хората, които от години живеят в нея? Отговорът е ясен - нужни са ентусиасти и работещи идеи.

Идеята на младия историк Виктор Топалов за градски обиколки из забележителностите на София сплотява в екип социолога от БАН Вяра Ганчева, жестовия преводач Борис Бъндев и самия него. На туровете те представят любопитни факти, градски легенди, забавни истории, които потопяват присъстващите в духа на миналото. Различното този път е, че разказът не се превежда на чужд език, а чрез жестов превод става достъпен за нечуващите хора.

По неофициални данни в София живеят около 15 хил. глухи хора (в страната техният брой достига 120 хиляди). За мнозина от тях достъпът до образователни и културни събития е ограничен поради липсата на адаптирана за възприятията им информация, казват организаторите на пешеходните турове, обединени в проекта “Тихият град“. Той включва три пешеходни обиколки с жестов превод, видео обучение, както и PR и рекламни дейности.

Първият тур премина при голям интерес на 18 октомври т.г., вторият е днес, а последният ще се състои на 1 ноември и ще бъде посветен на възпитаниците на Академията за глухи деца “Анди и Ая”.

Интересен факт е, че в градските обиколки всеки път участват и бъдещи преводачи, които в момента се  обучават на жестов език и се нуждаят от практика.

“Хората с увреждания са доста изолирани, защото има стигма и дискриминация спрямо тях“, казва Вяра Ганчева. Според социолога всеки от тях има таланти и силни страни, които трябва да бъдат изявени и това може да стане само когато им се подаде ръка и бъдат приобщени чрез различни дейности.

“Тихият град“беше подкрепен от Столичната програма за социални иновации, защото поставя София на европейската карта на столиците с пешеходни обиколки с жестов превод – продължава Вяра Ганчева. – Досега страната ни не е присъствала в листата на европейските столици с подобни инициативи. Много се радвам, че в този макар и скромен проект можем да направим нещо, за да се почувстват значими хората с увреден слух, тъй като за тях няма достатъчно включващи мерки. А те се нуждаят от социални контакти, комуникация, уважение, достойнство и неслучайно биват наричани хора с различни възможности. Нашите обиколки са приобщаващи, именно защото събират на едно място жестови преводачи, хора, които се обучават на жестов език, и хора със слухови увреждания. 

Стремим се чрез своята компетентност да помогнем на нечуващите да се почувстват като всички нас – с помощта и на културно-историческото богатство на София. Самата аз по време на обиколките също научих много интересни неща за града, защото те са известни предимно за историците. Жестовият език отваря една затворена врата, защото без него няма как да общуваме с хората с увреден слух. В телефоните вече има приложения, които преобразуват звука и говоримия език в писмен текст и това е още една възможност да общуваме с тях. Тези хора изпитват трудности и се нуждаят от жестов преводач, когато отидат на лекар или в административна служба, когато искат да повикат “Бърза помощ”, да обяснят някакъв проблем или да потърсят решение. Чрез участитето в "Тихият град" искаме да акцентираме и на тези проблеми."

В България населението е застаряващо, а с напредването на възрастта хората чуват по-слабо. "Тези хора са сред нас и се нуждаят от помощта ни, за да се чувстват социално приобщени и да участват в културния живот", казва още Вяра Ганчева.

"До този момент дори достъпът до някои държавни институции е невъзможен за тях, защото липсват приспособления – добавя тя. – Има още много да се направи, но най-важното е да се подхожда с разбиране и да се проучват конкретно потребностите на тези хора, за да не се допускат грешки. Без участието им нищо полезно не може да се направи, а често ползата не е само за тях, но и за всички в обществото. Случвало ни се е да счупим крак например и това да ни превърне временно в човек с увреждане. Или пък след прекаран грип слухът ни да отслабне и на помощ да дойдат приспособленията за общуване на глухите хора. През 2021г. беше приет Законът за жестовия превод. Нуждаем се от жестови преводачи на още много места, например в използването на телемедицината. Всички ще бъдем по-щастливи, ако има равнопоставеност между различните групи в обществото, но за целта трябват целенасочени мерки и усилия."

Снимки: личен архив на гл. ас. Вяра Ганчева