Големи трофейни шарани са атракцията във водоемите на с. Столетово

Ha 6 дeĸeмвpи – Hиĸyлдeн, пpaзнyвaт ĸaĸтo имeницитe – над 200 000 българи, носещи името Николай, Никола, Николина, Нина и техните производни, но също тaĸa и pибapитe, мopяцитe, бaнĸoвитe cлyжитeли и тъpгoвцитe. Дeнят e избpaн и зa oфициaлeн пpaзниĸ нa мopcĸия ни гpaд Бypгac.

Никулден е празничен за всеки български дом. По стара традиция се приготвя специално ястие от риба, като символ на празника по нашите земи е шаранът.

Св. Николай Чудотворец – правило на вярата и праобраз на Дядо Коледа

За да разберем как се отглежда през годината и улавя през зимата най-хубавият никулденски шаран, отиваме в подбалканското село Столетово, в дома на Мария и Георги Димови.

Мария и Георги от Столетово

Своята страст по риболова те са превърнали в семеен поминък. Направили са собствени водоеми, в които отглеждат различни видове риба, сред които обаче преобладават шараните. През всеки сезон при тях идват въдичари, за да практикуват спортен риболов. Наближи ли Никулден обаче, няма време за губене и шараните се вадят направо с мрежи от водата, защото в Столетово за риба идват клиенти буквално от целия район на гр. Карлово.

"На Никулден е лесно да отидеш и да си купиш шаран, продават ги по тротоарите дори, но по-голямо е удоволствието, когато дойдеш да си го хванеш сам на място. Може пък и да е по-вкусна уловената риба" – казва Георги Димов от Столетово:

Георги Димов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Първите години повечето хора идваха, за да си хванат риба, да си я купят и отнесат вкъщи. През последните години обаче са повече тези, които идват заради спорта. Хвърлят въдиците, хващат, снимат се с шарана, целуват го и го пускат обратно в езерото. Това е тенденцията при въдичарите. Като че ставаме все по-съзнателни, с хуманно отношение и към рибата. Имаме и трофейни екземпляри, но тях не ги даваме, защото се искат много години, за да стане един шаран трофеен. Не си струва да се изяде. При нас най-големият беше 20 кг, но водата го отвлече, когато бяха големите наводнения в Карловско. В момента най-големият ни шаран е 16кг, надяваме се догодина да задмине и предишния. Храним ги със зърнени култури – жито, царевица. Познаваме почти всяка от трофейните ни риби, защото те се хващат, хората се снимат с тях и после се пускат във водата. Докато по-дребните са само за консумация, към тях по-нямаме отношение. Трофейните сега са около 30 на брой, но има тенденция да се увеличават. При нас се среща и бял амур, той е много атрактивен за риболов, по-трудно се изважда, но у рибарите е по-голямо желанието да хванат амур. Засега имаме само амур и шаран, но ще има и есетри и други видове риби, които в последно време се появиха по нашите места" – обяснява Георги Димов пред Радио България.

За Никулден по традиция се търси най-много шаран. И въпреки че в представите на народа шаранът е глупава и наивна риба, това съвсем не е така според Георги Димов: "За него се изисква специална стръв, изисква се и подготовка на рибарите. Не е глупав шаранът, но когато наближи Никулден ние ги хващаме с мрежа, защото търсенето е голямо".

"В началото на ноември шаранът започва да си прави нещо като гнезда. Събират се на групи и лягат. Тогава е по-трудно да се хваща на въдица, затова изпускаме леко водата и го хващаме с мрежи. За да може като дойдат хората да имат избор. С въдица той се лови най-вече сутрин или привечер, а когато е с мрежа – изчакваме времето да е малко по-топло и тогава го вадим. Имаме специални садки, в които слагаме рибите и след Никулден, който шаран не е продаден, изкарва късмет и го връщаме отново във водоема. И самото отглеждане на риба има много тънкости. Тя е като всяко едно животно - разболява се, има нужда от лекуване, от профилактични дезинфекции, водата трябва да е постоянно чиста. Едно от изискванията ни при спортния риболов е да се носи дюшек за рибата, защото щом ще я пускаш обратно, тя не отива на земята, а се поставя на дюшека, а когато се снимат с нея то е от ниско разстояние, за да не падне от високо и още ред такива изисквания, за да не се нарани рибата."

В семейния бизнес активно помага и съпругата на Георги – Мария Димова. Тя е майстор в приготвянето на никулденски шаран и всяка година събира голямото си семейство на богата трапеза край рибарника в с. Столетово. Какво е нужно за хубавата празнична гощавка, разбираме от Мария Димова:

Мария Димова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Когато избирам рибата, гледам да не е много мазна. До 2-3 кг е най-подходящата големина и става най-вкусна. Тя не отделя много мазнина, докато големият шаран е по-тежък и мазен. Добре е поне едно денонощие рибата да престои посолена в хладилник. Аз никога не съм приготвяла шаран по рецепта – импровизацията в кухнята при мен е водещ принцип. Но най-подходящата подправка за рибата е розмаринът. Винаги слагам и черен пипер, а пълненият шаран правя с много ядки, но не само орехови, а добавям и лешници, и бадеми. По-твърдите ядки не се губят при печенето. Обикновено не увивам шарана в тесто, защото тестото прави шарана като варена риба. Предпочитам да е шаран на скара, или пък увит във фолио – само с подправките, но добре опечен, за да не се усещат костичките след това. Правя и паниран шаран със царевично брашно, той става много вкусен и с хрупкава коричка. Всеки път задължително заделяме най-големите люспи от шарана. Носим ги в портфейла си през цялата година, с надеждата никога да не оставаме без пари в джоба и да има здраве през годината."

Вижте още:

Снимки: личен архив на Мария и Георги Димов