"Доброто е реалната движещата сила в света и колкото по-добри бъдем един към друг, толкова по-добър живот ще живеем всички ние" – казва момчето от Кърджали.

"Аз съм Хаки Кан – писател, на 29 години от Кърджали. Занимавам се с благотворителност и писане, това са двете ми основни занимания. Искам чрез думите ми да вдъхновявам и искам действията ми да вдъхновяват" – така започва днешната ни история за добрия пример сред нас. За едно младо момче, родено и израснало в нищета, живяло само́ през по-голямата част от детството си, самовъзпитало и образовало се, поставило много големи цели пред себе си, които преследва вече десет години. И всичко това в името на доброто към света и другите в него.

Хаки Кан живее днес, за да пише своите книги, с които иска да вдъхновява.

"Трябва да хвалим с всички сили добрите постъпки и трябва да правим наши идоли именно тези, които подобряват света с действията си", е житейската философия на 29-годишния мъж, посветил се на каузата да направи света по-добър, помагайки на нуждаещи се семейства и животни.

Преди две години излиза първата му книга "По-велик от живота". Съвсем наскоро на книжния пазар в България се появи и "Пътят на героя". Тя е своеобразна автобиография за преживените трудности от 6-годишната му възраст, когато остава сам, до днес, когато смело се нарича успяващ човек, а други го определят като Супергероя от Кърджали. Голяма част от приходите на книгите му отиват за осъществяване на стотиците му благотворителни акции през последните години.

"Това е примерът, който искам да оставим – да правим добро, да помагаме, да покажем, че доброто е реалната движещата сила в света и колкото по-добри бъдем един към друг, толкова по-добър живот ще живеем всички ние."  

Хаки Кан има всички основания да бъде ядосан на съдбата и превратностите на днешния безмилостен живот. Роден през 1994 г., той е отгледан от своите майка и баба. Заради непреодолимата бедност майка му взема трудното решение да остави невръстния си 6-годишен син тогава сам и да търси препитание зад граница.

"Тъй като не можеше да изкара никакви пари за прехрана в България, моята майка реши да замине в Гърция и да ми се довери. Явно от малък съм бил отговорен. Когато бях на шест години, напазарува един чувал с любимите храни, основно вафли и сладки неща, и замина. Като ми беше казала само едно – не отваряй врата на никого – с усмивка днес разказва историята си Хаки. – След това, когато станах на 12 години, на нея ѝ се наложи за постоянно да замине в Хага, Нидерландия. Не ѝ е било никак лесно. Първите три месеца в чужбина е спала буквално на улични пейки, докато една жена не се е смилила над нея, приютила я е в дома си и така постепенно нещата са потръгнали. На много хора им се струва изключително безотговорно една майка така да остави детето си, но тя е имала много труден живот, така че аз я разбирам напълно и дори съм ѝ благодарен, защото всичко това тя го е направила за мен. За да имам аз по-добър живот. Благодарен съм на нея или на съдбата, не знам, че ми се е налагало да водя такъв живот, защото именно той ме е научил на нещата, които ми помагат да се справям с предизвикателствата днес. Срещу колкото повече трудности се изправя в живота си един човек, толкова по-можещ става, когато преследва собствените си цели. Не мисля, че хората трябва да имат лесен живот. Трябва да имат труден живот, за да се научат на важните уроци", убеден е днес Кан. И вярва, че на децата не трябва да им се дава всичко наготово, да им се осигурява лесен живот, както правят повечето съвременни родители. Напротив, трябва да им се показва, че с труд и усилия могат да си осигурят всичко, което желаят, категоричен е младият българинът.

И той опитал да живее далеч от родината. След като майка му подредила живота си в Нидерландия го извикала при нея. Издържал три месеца и гордо заявил от своите 14 години житейски опит, че "иска каквото и да постигне да го направи в България". И се върнал.

Именно в този период на житейско каляване Хаки открива силата и любовта си към думите и започва да пише. В началото били текстове за песни. "Мислех, че ще бъда най-добрият текстописец на България", спомня си той. На 18 вече се поражда и голямата цел – да напише книга, която да се чете и вдъхновява хора по целия свят. Книга, която ще надживее личната история на Хаки Кан от Кърджали и ще произведе още много подобни истории за "надвиването" на живота. По думите му, читатели от 15 държави, включително зад океана, търсят и четат вече неговите две издадени книги.

"Автобиографичната "Пътят на героя" буквално описва живота ми – как тръгвам от нулата, целите които си поставям и начина, по който ги постигам", пояснява той пред Галина Стефанова от Радио Кърджали.

Стотици са благотворителните акции, които Хаки Кан е организирал в последните години. От почистването на речни корита и паркове, до отзоваване на десетки сигнали, пуснати на неговата фейсбук-страница за семейства в нужда. "Като не е пред очите им хората не разбират в колко тежко положение са много семейства в България" – казва Хаки Кан.

"Първо посещавам семействата, за да говоря с тях и да видя какви са проблемите им – лично да преценя дали са хора, които наистина се нуждаят от помощ или искат да се възползват от нея. Тъй като в опита си съм срещал хора, които искат да се възползват от добрината на другите."

Помощта е конкретна за всяко семейство – храна, памперси, дрехи, обувки за деца или за възрастни. За животните в беда прави същото. Едни води на лекар, на други дава храна, а за някои търси дом.

"За мен няма малко добро и няма грешно добро. Помагаме където реално сега може да подадем ръка – било то човек или животно в беда. Правим нещо, за да направим света по-добър тук и сега, с малкото, което зависи от нас" – обяснява своето разбиране Хаки Кан, който и тази година, заедно с свои съмишленици прави Коледата истинска за много свои съграждани.

"В момента заради Коледните празници зареждаме всички нуждаещи се семейства. Миналата седмица сме раздали около 160 кг. хранителни продукти. Искам да осигуря на тези хора по-приятни празници, по-пълна трапези и да се почувстват малко по-спокойни, че има на кого да разчитат" – казва момчето, "победило" тежката си съдба с доброта и поело по пътя на по-светлото и мирно бъдеще.  

Текст: Весела Кръстева (по интервю на Галина Стефанова, БНР-Кърджали)