Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Шест поколения българи пазят паметта за загиналите в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)

Десантът при Свищов. Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски

Паметниците поддържат жив спомена за отминали важни събития. Повечето от тях разказват за човешката саможертва, за земята, напоена с кръвта на героите, бранили отечеството. Летописците събират тези късчета история и ги подреждат в общата картина на времето. С годините, и според политическите нагласи, външни влияния и пристрастия, тълкуванията се отклоняват от причинно-следствената хронология. Някои факти удобно се премълчават, за да "не дразнят" определени фигури. Паметниците обаче остават верни на действителността, като неумолими свидетели.

Признателният български народ издига в чест на Н. Пирогов 26 обелиска, 3 ротонди и паметник в Скобелевия парк в Плевен. В село Бохот, Плевенско, на мястото на руската военно-временна болница, е изграден Парк-музей „Николай Иванович Пирогов“.

Днес например, много трудно се говори за Освобождението на България от турско иго и саможертвата на 66 130 руски войници, оставили костите си по нашите земи. Все по-рядко се споменават и доброволците, сред които са именитият руски хирург Николай Пирогов и баронеса Юлия Вревска, която продава имуществото си, за да сформира отряд от лекари и медицински сестри за фронта. Паметниците обаче красноречиво говорят за признателността и преклонението на българите пред подвига им.

Те са над 400, като една част от тях обозначават центрове на военните действия, като Шипка например. Други са изградени на лобните места на загиналите. Не са малко и монументите, издигнати от българското правителство и гражданите в знак на признателност, като най-ярък пример е паметникът на Цар Освободител в сърцето на София. 

Именно тази грижа към паметта на загиналите през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. привлича вниманието на историците Светлана и Герман Шакарбиеви, които са впечатлени от безупречната поддръжка в продължение на 147 години.

Светлана и Герман Шакарбиеви

"Не можахме да повярваме, че е възможно – разказва Герман Шакарбиев в интервю за Радио България. – Зададохме си въпроса кой съхранява тези паметници. Всеки път се удивяваме, когато се срещаме с тези хора. В действителност те са от различни прослойки на обществото. Сред тях има пенсионери, лесовъди, ловци, лекари, инженери, бизнесмени."

Докато обикалят страната ни, проучвайки паметниците, Светлана и Герман Шакарбиеви решават да направят изложбата "Хора и паметници", в знак на благодарност към шестте поколения българи, които съхраняват паметта за Руско-турската война от 1877-1878г. Със собствени средства те изработват 12 табла, които разказват историята на паметниците и хората. За изследователската работа и организирането на изложбата в големите български градове им помагат епископ Поликарп и фондация "Дометиан митрополит Видински" в лицето на Юлия Таран. Правят и два документални филма, а тази година събират изследователската си работа в двуезичното издание "Хора и паметници" с подробни описания на събитията.

Светлана и Герман Шакарбиеви при представянето на книгата   „Хора и паметници“ в Руския културен институт на 29.02.2024 г.

"Историята в тези трудни времена често е предмет на фалшификации – казва Светлана. – Мнозина се опитват да променят обективните факти от историята, а паметниците са артефакти. Всеки един от тях има собствена история и хората, които се грижат за тях, съхраняват обективната история. Именно това отношение на българите към паметниците е достойно за дълбоко уважение. Те съхраняват паметта за чуждестранните войници, загинали на бойното поле и това трябва да бъде отбелязано. Когато се опитваме да говорим на по-високо ниво ни се казва, че времената са трудни, отношенията са сложни и не е моментът да се поставят паметни знаци. Затова насочихме усилията ни да говорим за руско-българските отношения, които са основани на обективната история и каквито и да са политическите катаклизми, не трябва да допускаме те да пострадат."

В този смисъл, Герман и Светлана осъзнават колко важна е ролята на хората, които поддържат паметниците и не пропускат да им благодарят. С някои от тях стават и приятели. Сред пазителите на паметниците е Лилко Георгиев от Етрополе, председател на ловната дружинка в село Бойквец:


Паметник на освобождението в Етрополе

"В нашия район имаме пет паметника от Руско-турската освободителна война – разказва Лилко пред Радио България. - Ние сме се наели да ги почистваме и поддържаме, защото сме българи, идва ни някак отвътре. Хора са загивали, признателни сме им. В нашия район населението много е помагало на руските войници по време на извозването на оръдията през Балкана (Златишкият проход- бел.фред.). В тежките зимни условия около 800 души от Етрополе и околностите проправяли пъртини в дълбоките преспи, откопавали затрупаните оръдия, затова искаме да се помни. Който не си съхранява историята – не е народ!"

Затова Лилко и неговите съмишленици предават историята на децата си такава, каквато са я научили от дедите си, издигнали паметниците.

Боя за Самарското знаме. Художник Петър Морозов

По време на войната, едни от най-тежките сражения се водят край Стара Загора, където българското опълчение самоотвержено воюва за свободата си, редом с руските войни. Днес за паметниците в града и околностите се грижат младежите от Родолюбиво движение "Иван Вазов" – Родина.

"Движението ни е създадено, за да опазва историческата памет на българина – отбелязва Станимир Петров. – Неслучайно за патрон е избран патриархът на българската литература "Иван Вазов", който съвсем ясно е дефинирал представите ни за българщината и българската нация, веднага след Освобождението от турска иго. Като хора, които се интересуват от политика, сме разбрали, че историята е изключително важна за развитието на политиката и формирането на нашето бъдеще. За да знаем кои са нашите корени и цивилизационна принадлежност, която не може да бъде сменяна в зависимост от външнополитическата конюнктура."

Светлана и Герман имат намерение да представят изследванията си и пред руската публика, за да знаят и там, че българите почитат падналите за свободата им.

Вижте още:

Снимки: pirogov.eu, Русский Дом в Софии, БГНЕC, Дарина Григорова, Facebook /Етрополе, bulgarianhistory.org



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Харман кая

Древните структури Харман кая и Асара в Източните Родопи "проговарят" с помощта на лидар

За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар...

публикувано на 25.04.24 в 11:45

Д-р Стайко Стайков поставя основите на климатологията в България

След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в..

публикувано на 24.04.24 в 06:55

На 22 април започва еврейския празник Песах

След залез слънце (17 ч.) на 22 април започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Като дата празникът е променлив и настъпва след 14-ия ден от пролетния месец нисан, започващ след пролетното равноденствие при появата на първия сърп..

публикувано на 22.04.24 в 10:56