Българо-румънските отношения се намират в момент на подем, когато за тяхното развитие съществува както международен контекст, така и политическа воля на високо ниво в двете държави. Измина почти година откакто президентите Румен Радев и Клаус Йоханис подписаха в София Съвместната политическа декларация за стратегическо партньорство между България и Румъния(15 март 2023г.). Чрез този документ се ангажираха с по-тясно политическо взаимодействие, сътрудничество по отношение на сигурността, развитие на инфраструктурата, включително изграждане на нов мост над Дунава при Русе-Гюргево, взаимна подкрепа в утвърждаването на България и Румъния в ЕС и в международните организации като ОИСР.

Като резултат можем да възприемем разгръщането на сътрудничество между различни държавни институции, като дипломатическите институти или обществените радиа на двете държави. Има и ръст на двустранната търговия и туризма, но въпреки това желанието на проевропейските елити на двете държави да сближат своите общества засега се сблъскват с недостиг на основополагащи инициативи, както и на хора и организации, които да играят ролята на мостове на приятелството в двустранните отношения. Българи и румънци все още не се познават достатъчно, имат негативни стереотипи или предразсъдъци едни за други и промяната в отношенията все още не достига по-дълбоките обществени нива. За да има плътност и дълбочина, българо-румънското сближение се нуждае от нарастване на доверието и взаимното любопитство между хората. 

Ако прегледаме основните точки от съвместната декларация за стратегическо партньорство, виждаме, че известен, макар и с трудности, напредък има по различни елементи от нея. Например, през февруари 2024 г. еврокомисарят по транспорта Адина Валян обяви, че предпроектното проучване за втория мост над Дунав при Русе-Гюргево е било одобрено. То предвижда новият мост да е шосеен, но, по думите на самата Валян, според последните европейски инфраструктурни карти, мостът Русе-Гюргево 2 трябва да е пътен и жп мост, т.е. засега остава една неяснота какво точно ще бъде построено. Въпросителна има и по отношение на ферибота Русе-Гюргево, който се очакваше да се задвижи още през лятото на 2022 г., но все още не е тръгнал. 

В Румъния има български военни по линия на НАТО и сътрудничеството в областта на отбраната изглежда се развива добре с чести взаимодействия между Sofia Security Forum и New Strategy Center - водещите мозъчни тръстове на елитите по сигурността в двете страни. България, Румъния и Турция подписаха споразумение за създаване на противоминна група в Черно море, която да чисти водите от плаващи мини, появили се след началото на войната в Украйна. Именно този военен конфликт създава международния контекст, в който България и Румъния поемат курс към сближаване и стратегическо партньорство.

• Какво означава българо-румънско стратегическо партньорство

За изминалата година българският посланик в Румъния Н.Пр. Радко Влайков и румънската посланичка в София Н.Пр. Бръндуша Предеску развиха значителна и многопосочна активност, насочена към активизирането на сътрудничеството в областта на политиката, сигурността, икономиката, инфраструктурните проекти, медийните и културни партньорства. Своята роля в развитието на българо-румънските връзки имаха Българо-румънската търговско-индустриална камара в Русе и Двустранната търговска камара Румъния-България в София, българският депутат в румънския парламент Георги Наков, еврорегион “Данубиус” между Русе и Гюргево и други хора, организации и инициативи, които развиват дейност в българо-румънското пространство, включително организации на българоговорящите граждани в Румъния и на румъноговорящите граждани в България.

• Банатските българи са посланиците на България в Румъния

• Българите в румънското градче Търговище имат музей и заедно отбелязват традиционните празници

За България обаче още съществуват различни предразсъдъци в Румъния - например, че е прекалено близка до Русия, че българският бизнес е съмнителен, българите просто не изглеждат особено интересни за румънските елити, които или гледат почти само на Запад, или отстояват румънския суверенизъм и изключителност от национализма на съседните си народи. От друга страна, в България като че ли битува мнение, че Румъния напредва икономически, но има и голямо непознаване на румънската съвременна действителност, както и български стереотипи, според които румънците не заслужават особено ангажиране. Проектът за инсинератор за медицински и животински отпадъци в Гюргево, например възпали старата рана от времето на социализма, че от Румъния пак ще идва замърсяване на и без това проблематичния въздух в Русе.

Когато говорим за липса на доверие, два скандала, свързани с български компании, белязаха 2023 г. и отразиха или потвърдиха предразсъдъците към българския бизнес. Лицензът на застрахователното дружество "Евроинс Румъния" бе отнет от румънския финансов регулатор (ASF) и след като установи, че застрахователното дружество не разполага с необходимите средства по сметките си, за да работи, ръководството на ASF се позова за своите решения срещу “Евроинс Румъния” на измами, много ниски цени, липса на счетоводни документи за обезщетенията, забавени плащания и т.н. при изслушванията в румънския парламент. На свой ред българската компания се оплака от натиска, оказван върху нея от румънските институции, и заяви, че дружеството е било финансово стабилно към момента на отнемане на лиценза му, и обвини за събитията хора от румънската служба за вътрешно разузнаване SRI.

През февруари 2024 г. румънската държавна информационна агенция Agerpres съобщи, че Еврохолд и EIGса подали искове в Европейския съд по правата на човека и стана ясно, че подготвят арбитражен иск за над 500 млн. евро в международен арбитражен съд в САЩ за вреди, които са претърпели в резултат на действията на румънския финансов регулатор. През септември 2023 г. Libertatea, водещата медия, която разследва скандала с Евроинс, писа, че дълговете на Евроинс, бившият лидер в сегмента на гражданската отговорност с 27% от този пазар, който е в несъстоятелност от 9 юни 2023 г., "в момента възлизат на 600 млн. леи (120 млн. евро), но потенциалната експозиция достига 5 млрд. леи (1 млрд. евро), според анализ на CITR, съдебния ликвидатор на компанията".

Към края на 2023 г. избухна скандал със самата Libertatea, чиято редакция се оплаква, че "българо-швейцарското ръководство" на Gazeta Sporturilor - спортният вестник, който е част от същата медийна група като Libertatea, собственост на швейцарската компания Ringier - иска да се намеси в редакционната политика на вестника по отношение на хазартния бизнес. Редакторите отказаха да предоставят на ръководството статии, критични към хазартния бизнес в Румъния, което доведе до преструктуриране на Libertatea и Gazeta Sporturilor, звездният екип начело с главния редактор Кътелин Толонтан беше уволнен, а през последните месеци все повече журналисти от Libertatea си намериха работа в други медии. Недоволството на Толонтан и екипа му е насочено по-специално срещу българския елемент в ръководството, който според тях прокарва интересите на компаниите за залагания и нарушава независимостта на пресата. 

Това са само два примера, в които българският бизнес в Румъния не поражда положителни асоциации и това създава мнение за "българите" като цяло. А българо-румънските отношения се нуждаят от положителна енергия, особено на ниво междуличностно общуване, където двата народа все още са твърде предпазливи или се гледат с подозрение един друг. Истинската промяна в двустранните отношения и реалното стратегическо партньорство ще започнат, когато българите и румънците успеят да се опознаят, да намерят смисъл в общуването и да създадат отношения на доверие.

В този смисъл прави впечатление позитивната динамика между две институции, които като че ли намират формулата за развитие на отношенията - националните радиа и дипломатическите институти. След като през 2022 г. БНР откри редакция на румънски език на Радио България, предлагаща новини за България на румънски език, Българското национално радио и Радио Румъния подписаха споразумение за сътрудничество, в рамките на което текат разговори и се организират събития - последното от които е гостуването на българския детски радио хор в Букурещ и съвместният му концерт с детския радио хор на Радио Румъния на 29 февруари 2024 г. Както заяви в интервю за Радио България Дан Преда - ръководител на Radio România Actualități (Радио Румъния Новини) - сътрудничеството между двете обществени медии все повече се конкретизира, и то почива на споделен интерес за осигуряване на достоверна информация. 

• Вълшебен концерт на детските хорове на БНР и Радио Румъния (снимки)

• Радио Румъния и БНР имат обща цел – борба с дезинформацията и фалшивите новини

Що се отнася до взаимодействието между Българския дипломатически институт и Румънския дипломатически институт, трябва да споменем организирането на предстоящата на 14 март конференция в Букурещ, посветена на българо-румънското стратегическо партньорство, в което ще вземат участие високопоставени дипломати и външнополитически експерти. Но то има и много други измерения. През есента на 2023 г. Българският дипломатически институт публикува сборника с изследвания “Румънската външна политика в геополитически контекст и България”, който прави задълбочен анализ на двустранните отношения и предлага подходи за тяхното развитие. На свой ред Румънският дипломатически институт работи по публикации и изследвания, които разглеждат в цялост България, Румъния и Югоизточна Европа. Прави впечатление, че както в случая с дипломатическите институти, така и с медийното взаимодействие почива на познаването и доверието между ръководствата тези институции.

• Нови изследвания на българо-румънските отношения представя Дипломатическият институт към МВнР

През последната година в българо-румънските отношения духа вятър на промяната, но инерцията и натрупванията от предишните времена, когато двете държави не се интересуваха толкова една от друга също продължава да е видима. Прави впечатление например, че между България и Румъния не са разменени културни центрове в столиците, което ограничава степента, в която техните културни постижения са познавани и не благоприятства опознаването. За сравнение, Българските културни центрове в Унгария, Австрия или Полша са важна част от културния живот в столиците на съответните държави и имат своя принос за по-доброто познаване на българите в тези страни. В Румъния, според последното преброяване от 2021г. като българи са се декларирали 6 хиляди души.

Дейността на елитите за подобряването на тези отношения има нужда от връзка с хората, с масите, без чиято подкрепа промяната в отношенията ще остане ограничена. А това не би било справедливо. Българите и румънците имат историческа близост и могат да предложат едни на други ценен опит, стига хората, които го търсят да притежават правилните ключове за него. 

Една година след подписването на документа може да обобщим, че за българо-румънското стратегическо партньорство се говори твърде малко в медиите на двете страни. Може би само БНР и БТА, която откри кореспондентски пункт в Букурещ през октомври 2022 г., се позовават на него в свои материали. Важното обаче е, че е започнал един процес на взаимно отваряне, опознаване и сътрудничество. Този процес трябва да продължи, защото носи дългоочаквана промяна и позволява като българите, така и румънците да заемат своето достойно място в плановете на другата страна, както по свой начин бе заявил и българският посланик Радко Влайков в интервюто си за Радио България от 2023 г.

Снимки: БТА, БГНЕС, архив, etias.com