"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците ни…"
Всеки християнин помни смисъла на тази фраза от Господнята молитва, защото около нея е изградено Христовото учение за любовта и прошката. Знае, че който не е способен да прости, няма как да му бъдат простени и неговите грехове. За истинските вярващи най-голямата сила е да простиш не на любимите хора, а на враговете – на тези, които най-много са те наранили.
По примера на Иисус Христос, който прости на мъчителите си, "защото не знаят що вършат", така и следовниците Му се стремят да достигнат висотата на безграничната Му любов към хората.
"Простете и простени ще бъдете”, казва Христос и наставлява учениците си: "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”, "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите, и вашият Отец няма да ви прости”.
В заръките си светите отци на Православието казват, че християнинът не чака да му поискат прошка, а пръв подава ръка и иска да му бъде простено.
Неслучайно, на прага на Великия пост, за да бъде той спасителен и полезен за душата, православните християни си дават взаимно опрощение. На вечерното богослужение всички се събират в храма и след края на службата свещениците се обръщат към миряните с молба за прошка. Всички присъстващи се обръщат един към друг с думите: "Простено – Прости! Следва братско целуване, с пожеланието за спасителни пости.
Важно е прошката да идва от душа и сърце, да бъде искрена. По този начин, освободени от бремето на угризения и съмнения, постещите навлизат в Светата Четиридесетница с молитва, покаяние и смирение – най-силните оръжия срещу изпитанията.
Тази година, за пръв път от новата ни история навлизаме в тежкия период на Великите пости без духовен пастир и сърца, потънали в скръб. Няма да чуем патриаршеската благословия и заръки, толкова важни за духовните чада на Единната ни Църква. Ще посрещнем и Великден без духовен водач, който да обединява и насочва молитвите ни в радостта и любовта ни към Бога.
С подобно нелеко преживяване назад във времето изплува картината с падането на Търново през 1393г. и Патриарх Евтимий, насилствено изтръгнат от паството си и изпратен на заточение от османските поробители. Когато се разделял с народа си, от всички страни се стичали към него с думите: "На кого ни оставяш, пастирю?”, а той им отвърнал "На Светата Троица и сега, и вовеки”.
Така и ние днес сме оставени от нашия любящ и всеотдаен пастир Неофит на Божията милост, с надеждата да бъде избран достоен негов заместник, който ще продължи със същата грижа да бди над православния ни народ.
А критериите са МИР, КРОТОСТ И БОГОЛЮБИЕ – добродетелите на покойния дядо Неофит.
"Той беше талантлив в много аспекти от човешкия живот. Даваше ни нагледен пример какво иска нашият Господ – какви да бъдем, за да наследим Царството небесно" – казва отец Василий Сарян, предстоятел на софийския храм "Св. Преображение Господне", а в интервю за БНТ продължава:
"За нас християните, независимо дали сме духовници или миряни, основата на нашия живот е Словото Божие. Затова най-добре ще мога да обрисувам думите си със словата на Св. апостол Павел. В посланието си до евреите той казва: "Помнете вашите наставници, които са проповядвали Словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им!" Вяра - безпрекословна, безгранична вяра, която носи със себе си всички останали добродетели, които Негово Светейшество пръскаше около себе си. Смирение, безкрайно търпение, което понякога граничеше с това да не можем ние, хората около него да възприемем, защото в този забързан живот търпението почти го няма. То е нещо екзотично в нашия живот, а в Словото Христос сам казва: "С търпението спасявайте душите си!" Беше много прецизен, изключителен ерудит, невероятно аристократична визия, един финес, от който само можеше да се учим. Това са ми спомените и те са за мен като учебник, по който да се опитваме да живеем."
Бог да го прости и нека бъде светла паметта му!
Снимки: БГНЕС
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
Предимно облачно
Разкъсана облачност