"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците ни…"
Всеки християнин помни смисъла на тази фраза от Господнята молитва, защото около нея е изградено Христовото учение за любовта и прошката. Знае, че който не е способен да прости, няма как да му бъдат простени и неговите грехове. За истинските вярващи най-голямата сила е да простиш не на любимите хора, а на враговете – на тези, които най-много са те наранили.
По примера на Иисус Христос, който прости на мъчителите си, "защото не знаят що вършат", така и следовниците Му се стремят да достигнат висотата на безграничната Му любов към хората.
"Простете и простени ще бъдете”, казва Христос и наставлява учениците си: "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”, "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите, и вашият Отец няма да ви прости”.
В заръките си светите отци на Православието казват, че християнинът не чака да му поискат прошка, а пръв подава ръка и иска да му бъде простено.
Неслучайно, на прага на Великия пост, за да бъде той спасителен и полезен за душата, православните християни си дават взаимно опрощение. На вечерното богослужение всички се събират в храма и след края на службата свещениците се обръщат към миряните с молба за прошка. Всички присъстващи се обръщат един към друг с думите: "Простено – Прости! Следва братско целуване, с пожеланието за спасителни пости.
Важно е прошката да идва от душа и сърце, да бъде искрена. По този начин, освободени от бремето на угризения и съмнения, постещите навлизат в Светата Четиридесетница с молитва, покаяние и смирение – най-силните оръжия срещу изпитанията.
Тази година, за пръв път от новата ни история навлизаме в тежкия период на Великите пости без духовен пастир и сърца, потънали в скръб. Няма да чуем патриаршеската благословия и заръки, толкова важни за духовните чада на Единната ни Църква. Ще посрещнем и Великден без духовен водач, който да обединява и насочва молитвите ни в радостта и любовта ни към Бога.
С подобно нелеко преживяване назад във времето изплува картината с падането на Търново през 1393г. и Патриарх Евтимий, насилствено изтръгнат от паството си и изпратен на заточение от османските поробители. Когато се разделял с народа си, от всички страни се стичали към него с думите: "На кого ни оставяш, пастирю?”, а той им отвърнал "На Светата Троица и сега, и вовеки”.
Така и ние днес сме оставени от нашия любящ и всеотдаен пастир Неофит на Божията милост, с надеждата да бъде избран достоен негов заместник, който ще продължи със същата грижа да бди над православния ни народ.
А критериите са МИР, КРОТОСТ И БОГОЛЮБИЕ – добродетелите на покойния дядо Неофит.
"Той беше талантлив в много аспекти от човешкия живот. Даваше ни нагледен пример какво иска нашият Господ – какви да бъдем, за да наследим Царството небесно" – казва отец Василий Сарян, предстоятел на софийския храм "Св. Преображение Господне", а в интервю за БНТ продължава:
"За нас християните, независимо дали сме духовници или миряни, основата на нашия живот е Словото Божие. Затова най-добре ще мога да обрисувам думите си със словата на Св. апостол Павел. В посланието си до евреите той казва: "Помнете вашите наставници, които са проповядвали Словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им!" Вяра - безпрекословна, безгранична вяра, която носи със себе си всички останали добродетели, които Негово Светейшество пръскаше около себе си. Смирение, безкрайно търпение, което понякога граничеше с това да не можем ние, хората около него да възприемем, защото в този забързан живот търпението почти го няма. То е нещо екзотично в нашия живот, а в Словото Христос сам казва: "С търпението спасявайте душите си!" Беше много прецизен, изключителен ерудит, невероятно аристократична визия, един финес, от който само можеше да се учим. Това са ми спомените и те са за мен като учебник, по който да се опитваме да живеем."
Бог да го прости и нека бъде светла паметта му!
Снимки: БГНЕС
Всяка година в съботата преди големия християнски празник Петдесетница Църквата отбелязва втората за годината Задушница, която народът е нарекъл Черешова задушница, защото винаги съвпада със сезона на черешите. В календара на Българската..
България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..
Броени дни преди патриаршеския избор, в София (зала "София Сити"), богословът Георги Тодоров представи книгата си "Българската Църква в Предпоследните времена", която предизвика бурни дискусии в социалните мрежи, съобщава форумът Православна България..
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от..
Разкъсана облачност
Ясно
Променлива облачност; възможно е да превали