Опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление в България между 1944 и 1989г. прави изложбата "От вестника до музея", която вече пети месец привлича посетители в Музея на изкуството от периода на социализма.
Тя съдържа 150 карикатури от посочения период и сред авторите са видни български творци , като Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др.
Мястото, където карикатурите виждат "бял свят" е вестникът. Голяма част от представените образци се появяват на страниците на седмичника "Щурмовак" и фронтовашкия лист "Часовой". През 1946 излиза първият брой на седмичния хумористичен вестник "Стършел". Това име става нарицателно и главна трибуна на българската карикатура.
Комичното отдавна се е превърнало в мощен инструмент за въздействие, за пропаганда и налагане на идеи и идеологии. Тоталитарните общества го използват умело и превръщат в оръжие тази уникална способност на човешкото същество – да се смее, посочват кураторите на експозицията, която е на разположение на публиката до 31 март т.г.
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..