С желание да се отворят към света, след дългите години на изолация в бившия социалистически лагер, България и Румъния се присъединяват през 1994 г. към Международната организация на франкофонията. Тогава у нас се създава Франкофонски институт по администрация и управление, който в момента се нарича Специализиран институт на франкофонията по администрация и мениджмънт. Основната му мисия е да обучава, на френски език, висококвалифицирани специалисти в областта на администрацията и управлението на бизнеса и по този начин да допринесe за развитието на страните от региона на Централна и Източна Европа. До момента са се дипломирали над 2200 студенти, които заемат отговорни длъжности в целия свят.

Една от основните ценности на франкофонската общност е образованието, и по-специално академичното образование. В тази връзка възниква Университетската агенция за франкофонията (Agence universitaire de la Francophonie / AUF). Създадена е преди повече от 60 години и в момента тя е най-голямата асоциация на университети в света, като има над 1000 членове в близо 120 държави. През 2024 година се отбелязват три десетилетия от създаването на Регионалната дирекция, която обхваща 25 държави от Централна Европа (от Полша и Унгария) до Средна Азия – обширен регион с над 150 университета в него. В България университетите в мрежата на Агенцията за франкофония са 11, като сред членовете е и Българската академия на науките (БАН).

Така институционалната франкофония навлиза още от началото на прехода към демократично общество в България, а тази година се навършват 20 години от създаването на Националното бюро на Университетската агенция за франкофония в България. Седалището ѝ днес е в СУ "Св. Климент Охридски", в специализирания център там.

"Още в началото на 90-те години на миналия век, дори преди навлизането на AUF, в България се отварят първите университетски франкофонски програми. Най-старата датира от 1992 г. – специалност биохимично инженерство в тогавашния Химико-технологичен и металургичен университет" – пояснява в интервю за Радио България Петър Тупарев, ръководител на Националното бюро на Университетската агенция за Франкофонията:

"Чрез нея до ден-днешен се обучават инженери с висока квалификация. Обучението е 100% на френски език и им дава дипломи, които имат акредитация от френската комисия за инженерни дипломи. Тези дипломи са напълно еквиваленти на документа, който имат студентите във Франция. Това е първият пример по отношение възможностите за следване на френски език в българските университети. Непосредствено след нея в  Техническия университет в София се създава отново инженерна програма по информатика и електротехника, която завършва с акредитация от тази много престижна институция, благодарение на сериозно оценяване за качеството на образованието. Този документ позволява на съответния дипломант да работи навсякъде в Европа и света. По тези програми у нас биват приемани и чуждестранни студенти, но те не са от региона, а извън него – от Северна Африка, страните на МАГРЕБ (Мароко, Тунис, Алжир), също и от Субсахарска Африка. Наша цел е българските ученици от езиковите гимназии да продължат да развиват своя френски и да се развиват като франкофони в България. А с популяризирането на университетските програми искаме да им покажем, че има възможност френският език да продължи да е полезен за тях и след завършването на училище."

Програмите на френски език у нас не обхващат всички дисциплини и области на познанието – основно в точните науки, в хуманитарните, част от тях са свързани с икономиката и стопанското управление (в СУ), с политическите научи и международните отношения (на НБУ). Също така има и чисто филологически програми и приложна лингвистика, които се изучават в СУ, Великотърновския университет и Нов български университет.

Насърчаването на франкофонската общност у нас върви по повелите на бизнеса, освен по линия на институциите. "Френските компании инвестират много в образованието и връзката между образование и индустрия. С тяхна подкрепа съществуват специализирани паралелки в средните училища, а имат сътрудничество и с университетите" – посочва Весела Тодорова-Мозеттиг, директор на Френско-българската търговска икономическа камара. В организацията членуват 300 компании, половината от които френски, а другата половина – български с интерес да развиват отношенията си с Франция.

"Мисията на Българо-френската камара е да популяризираме България като инвестиционна дестинация, да информираме френските компании за възможностите, които могат да намерят тук. Работим доста по представянето на България във Франция и нашата цел е да увеличим френското присъствие. Съответно френските компании, които ежедневно правят запитвания за българския пазар или искат да работят тук, търсят кадри, които говорят френски, носят френската бизнес култура.

Над 60% от френските инвестиции у нас са в индустрията – самолетостроенето, в моторни масла, в производство на прекъсвачи – това са все високи технологии, силно роботизирани, в тях е  силно застъпена науката. Има компании в агротех сектора и такива, които извършват генетични проучвания в страната – всичко е благодарение на наличието на добри български кадри."

Има много примери за това, как между двете страни се получава сътрудничество на базата на подходящи кадри, научни изследвания, приложими в производствения процес и реализирани на световния пазар, посочва директорът на Френско-българската търговска икономическа камара. Сред компаниите, които идват в България са глобални лидери, чието производство намира пазар навсякъде. "Те търсят среден и висш мениджмънт тук, сред българите. Такава е философията на французите – че местните хора най-добре знаят да управляват персонала и дейността на родна почва" – пояснява Весела Тодорова-Мозеттиг. По думите и, "България има уникална система от 18 езикови гимназии, разпръснати из цялата страна, които са изключителна първа стъпка към езика". Затова на интереса от страна на компаниите могат да отговорят близо 6- хилядите ученици, обучаващи се в българските средни училища с френски, както и 600 студенти, които говорят езика на Волтер.

Снимки: FB/auf.bulgarie, FB/ccifrancebulgarie