Преди 90 години, на 19 май 1934 г., движението "Звено" и Военният съюз в България извършват безкръвен преврат. В името на модернизирането на страната, наречено "обнова" те премахват Търновската конституция, забраняват партиите и македонската революционна организация ВМРО. Датата е вододел между предишен военен преврат на 9 юни 1923 г. и последвалия със съветска военна намеса преврат от 9 септември 1944 г. В тях като водачи изпъкват полк. Дамян Велчев, запасният подполковник Кимон Георгиев и създателят на "Звено" Димо Казасов. Проф. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания в Българската академия на науките, обясни пред Радио България, че насилственото завземане на властта е движено от обективни и субективни фактори.

"Обективните причини са, че в този период след Първата световна война кризата, която е всеобхватна – политическа, морална, в определени периоди икономическа, създава благоприятни условия да се търсят решения чрез преврати, а не по демократичен път. Субективният фактор е, че това са хора, които принципно, особено Дамян Велчев, но в някакъв смисъл и Кимон Георгиев, не харесват демокрацията. Те искат да се установяват някакви форми на силно военно управление, не пряко избрано от народа. Особено при Дамян Велчев има неодобрение и към монархическия институт, към всичко, което осветява Търновската конституция."

Професорът разказва, че е видима връзката на превратаджиите от 1934 г. с кралска Югославия.

"Тя е финансова, в някакъв смисъл идеологическа. Защото хората, които ще участват, очевидно смятат, че България трябва да търси сближаване с Югославия. Особено в антимонархическите среди се твърди за осъществяване на проект, в който България да стане част от Югославия. Тези проекти в междувоенния период са били склонни да жертват българската монархия в полза на Караджорджевичите. Жертва се в някакъв смисъл идеята изобщо за суверенитет. Защото е много ясно, че включването на България в един югославски да го наречем проект, такава идея е имало и при Ал. Стамболийски*, това ще е свързано със сигурното подчиняване на България от Сърбия. Дори и да си измисли някаква проформа – федеративна структура, очевидно е, че така както по-късно и хърватите, и останалите народи не приеха, че това е някаква нормална федерация, България щеше да е в същата ситуация."

Историкът не приема спекулациите, че ако не е имало преврат, заради дейността на ВМРО на Иван Михайлов България е била заплашена с окупация от Балканския пакт**. Съмнява се и в спомените на някои от участниците в събитията, че имали готовност да убият цар Борис III, ако се противопостави на промяната. Коментира и защо в интелектуалния кипеж на междувоенните години, сред кръга "Звено" виждаме изкушени от политиката значими български творци.

"Имаме типичното, за съжаление, употребяване на интелектуалци в политиката. Особено ако те не са достатъчно предпазливи, че техните идеи и търсения ще бъдат използвани от злонамерени хора политици. След Първата световна война светът е в едно голямо търсене на решение. Сериозно се поставя под въпрос класическата демокрация, че тя не е успяла да предотврати голямата катастрофа от Първата световна война. Много интелектуалци търсят решения в новите радикални политически движения, които днес историята категорично е осъдила като античовешки – говоря за фашизъм, комунизъм, националсоциализъм. Немалко сериозни интелектуалци са свързани с тези движения. Както във фашизма, така и в комунизма ще се появят интелектуалци, които наистина ще смятат, че те са някакъв изход от проблемите на света. Още повече, че тези режими идват и с претенцията, че ще осъществят модернизацията, че ще осъществят с инструментите на държавата важни обществени проекти. Когато става превратът през 1934 година съществува усещането, че авторитарните режими са се справили по-добре с икономическата криза, отколкото либералните демокрации."

Деветнайсетомайците се възползват от голямото разочарование и ниския политически морал при управлението на петпартийната коалиция "Народен блок". Идват с обещанието за обществена и държавна "обнова". Но превратаджиите бързо губят обществена подкрепа. Накрая, без никакви сътресения, използвайки само вътрешните противоречия между превратаджиите, цар Борис III успява много елегантно и също безкръвно, да ги отстрани от власт.

"Превратът идва с идеята, че ще осъществи цялостна трансформация на обществото в посока модернизация и същевременно в един, както се казва, добър национализъм. Връщат се към епохата на Възраждането като епоха на ценности и на сплотяване на българската нация. "Обновата" обаче търпи проблемите изобщо на този режим. Режим който все пак показва, че трябва да имаш някаква връзка с обществото. Трябва да съществува някакъв инструмент между властта и обществото, който да създава някакъв синхрон и спойка. Тук това го няма. Всичко се развива откъснато, макар в "обновата" да се включват доста авторитетни културни дейци. Като цяло тя започва да се бюрократизира. Започва да работи сама за себе си, без да има обществена подкрепа, която наистина е необходима, за да се осъществи една такава политика."

*Александър Стамболийски е лидер на земеделската партия БЗНС, премиер е от 1919 до 1923 г. Неговият авторитарен режим, наречен селска диктатура е свален с военен преврат на 09.06.1923 г.

**Балканският пакт е подписан на 09.02.1934 г. от Турция, Гърция, Румъния и Югославия срещу политиката на България да търси мирна ревизия на установените след Първата св. война граници.

Снимки: Иво Иванов, Държавна агенция „Архиви”