Стогодишнината от рождението на проф. Рикардо Пикио – славист и българист с международна слава, ще бъде почетена в Рим с изложба, която се открива на 31 май т.г. в галерия "България" (ул. Monte Brianzo,60). Събитието, организирано от Българския културен институт във Вечния град и Министерството на културата, ще бъде предшествано от научна среща с участието на наши и италиански българисти.
Проф. Рикардо Пикио (1923 – 2011) е малко известен на широката публика, но той е един от най-големите италиански учени, които са превеждали български класически автори в Италия, казва Венета Ненкова, основател на българското училище в Рим "Асен и Илия Пейкови" и президент на Културната асоциация "Паралел 43". На нея се пада честта да представи по време на научния форум инвентара на българистичната библиотека на проф. Пикио.
"Българското училище в Рим имаше огромната чест през 2023 г. да получи този инвентар като дарение от наследниците на проф. Рикардо Пикио в лицето на проф. Красимир Станчев, който е отговарял за българската секция от архивите и библиотеките на учения – разказва Венета Ненкова пред Радио България. – Ние се ангажирахме да намерим постоянен дом на този ценен дар, плод на цял един живот, посветен на преводаческата дейност на класици като Иван Вазов и Пенчо Славейков. Нашето училище вече притежава оригинални текстове, книги с посвещения от авторите, издания на един век – все неща, към които българската държава трябва да има особена чувствителност и всеки от нас да направи всичко възможно, за да опази това културно наследство, открито по света. Вече направихме първата стъпка за съхраняването на тези близо 500 книги книги чрез подробния им опис."
Славист с много широк спектър на интереси, но винаги с поглед към България, българската култура и българския език – така проф. Красимир Станчев, дългогодишен преподавател в университета "Рома Тре", определя своя колега и приятел проф. Рикардо Пикио.
"Той беше един от последните големи слависти на ХХ и началото на ХХI век, които се занимаваха в много широк план с езиците и литературите на славянския свят – продължава проф. Красимир Станчев пред Радио България. – Рикардо Пикио започва заниманията си с българския език от една нова литература, защитавайки през 1946 г. дипломна работа върху Пенчо Славейков в Римския университет. След това отива във Варшава, където усвоява добре и полски, а в началото на 50-те г. на миналия век специализира българистика във Френския институт за източни езици в Париж. Поставя начало на академичната си кариера като асоцииран професор по български език и литература и по славянска филология в университета във Флоренция, преподава също в университета в Пиза, в Института по славистика в Рим, в Неаполския източен институт. Става и редовен професор в един от най-големите американски университети – този в Йейл. Забележителното е, че винаги започва общите курсове по въведение в славянските литератури с историята на старобългарската литература, с Кирил и Методий, Йоан Екзарх и Патриарх Евтимий. Друга негова голяма любов е бил Паисий Хилендарски – това научих от архива му през последните две години."
Рикардо Пикио започва да проявява интерес към българския език, след като по време на следването си "занича в различни и културно-литературни области", по думите на проф. Красимир Станчев. Учи германистика, привлича го руския, но иска да изучава и други славянски езици. Така попада в полезрението на най-големия българист в Италия Енрико Дамяни, който го праща на специализация в България.
"В края на 1942 г. Рикардо Пикио прекарва 70 дни у нас, но те му стигат, за да се запознае с бъдещата си съпруга Лавиния Бориеро, която също е на специализация, както и с български писатели и културни дейци – казва още проф. Красимир Станчев. – Но най-вече да се влюби в страната, с която ще остане свързан цял живот и която също много ще го цени. Той бързо усвоява българския, говори го по малко особен, но много симпатичен начин, тъй като, признава, не го е учил по учебници, а от живия контакт с хората през тези дни в София. По-късно той води голяма кореспонданция с българи като проф. Георги Димов и моя учител проф. Петър Динеков. Въобще в архива му излизат куп интересни неща, които, надявам се, скоро да бъдат публикувани. От връзките му с други учени те хвърлят интересна светлина върху историята на българистиката, на културните и научните връзки през втората половина на 20-и век и то в момент, когато общуването между Източния и Западния блок не беше толкова лесно и активно. И един куриозен случай, който лично ме засяга –намерих писмо до мен, след като се бяхме запознали през 1981 г., което никога не съм получавал, но службите така са преценили."
Посредством научните си търсения проф. Рикардо Пикио прави обобщения, поставящи на нова основа проучванията на средновековните литературни текстове. Той въвежда и интересна терминология – под името Slavia Orthodoxa обединява културната, литературната, конфесионалната и езиковата общност на православните славяни, в която влизат българи, сърби, босненци, руснаци, украинци и дори власи и молдовци.
През 2011 г., точно на 88-ия си рожден ден, ученият напуска нашия свят, но делото му продължават следовници в различни страни. По неговите следи тръгват и учениците от българското училище в Рим в рамките на националната програма на МОН "Неразказаните истории на българите".
Вижте още:
Снимки: ibcroma.it, БТА- архив
На 5 декември 2024 г. посланикът на България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Тихомир Стойчев, връчи акредитивните си писма на Н. В. Крал Чарлз III на официална церемония в Бъкингамския дворец, съобщиха днес от МВнР...
Сред журналистите в Сърбия, на чиито телефони е бил инсталиран шпионски софтуер, е Славиша Миланов от Цариброд (Димитровград), който работи за местния сайт за новини на български и сръбски език ФАР, пише в доклад на "Амнести интернешънъл". В..
В Париж днес ще бъде връчена наградата "Маларме" за 2024 г. на Мари Врина-Николов, присъдена за превода ѝ на френски език на стихосбирката "Там, където не сме" /Là où nous ne sommes pas/ на Георги Господинов. Наградата за чуждестранен превод..