19 юни 2024 година е основополагаща дата за 50-ото Народно събрание на България. Президентът Румен Радев свика новоизбраните 240 народни представители на първото им заседание. С предсрочния парламентарен вот българите определиха в пленарна зала да влязат седем политически сили. Първите шест от тях присъстваха и в предишния парламент, но сега са с ново разпределение на силите, а новата "звезда" е политическата формация "Величие", която ще присъства в НС с 13 депутати.
По традиция първото заседание на новоизбрания парламент се ръководи от най-възрастния сред депутатите. Тази чест този път се пада на Силви Кирилов от партия "Има такъв народ", който със своите 73 години е доайенът сред народните представители. На заседанието си днес депутатите трябва да положат клетва, както и да изберат председател на законодателния орган в България.
Настоящият парламент бе избран след предсрочни избори, които ще останат в историята с изключително ниската избирателна активност – 34,41%. В интервю за Радио България юристът, преподавател по търговско право и бивш председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, се опита да разтълкува посланието, което оставиха избирателите с нежеланието да отидат до урните и да упражнят гражданското си право на глас:
"Това е един антирекорд. Показва, че като че ли този модел вече се изчерпа. Трябва да се търси нещо радикално различно. Дали да не се премине към една смесена система, да не е само пропорционална, а мажоритарно-пропорционална система. Това може би е предпоставка за нов смислен политически проект. За такъв се говори около президента, нищо чудно да е дошло такова време, защото това са процеси, които са назрели в нашето общество."
Макар да не е експерт в областта на конституционното право, Огнян Герджиков смята, че мажоритарно-пропорционалната система би дала по-голяма възможност на висококвалифицирани хора от различни области, да се кандидатират и да бъдат избирани за народни представители.
Личността на председателя на Народното събрание е от изключителна важност за функционирането и доверието в законодателната власт в страната, която, заедно с изпълнителната и съдебната, формират трите стълба, на които се крепи държавното устройство на България. В този смисъл проф. Герджиков коментира, че начело на новото Народно събрание трябва да застане юрист, но – по думите му– висококвалифицираните юристи, които влизат в последните няколко състава на парламента, се броят на пръсти. Тази липса се отразява на качеството на законодателството, което е на аматьорско ниво, посочи проф. Герджиков. Качеството на законодателната дейност също така е в основата на големия спад на доверието към българския парламент в последното десетилетие:
"За разлика от всички развити държави в Европа, които имат консултативни органи от специалисти в съответните материи, нашият парламент не си позволява този лукс и нещата се развиват на принципа на чистата самодейност, с лобистки и неграмотни закони. Включително и последната промяна на Конституцията показва една такава въпиеща неграмотност в много посоки и силно се надявам Конституционният съд да не остане безразличен към това."
Герджиков припомни, че в мандата си като председател на 39-ото Народно събрание, подобен консултативен орган по законодателството е съществувал и работил ефективно:
"Той функционираше чудесно, защото точно тогава започнахме да правим сериозна ревизия на законодателството ни, свързана с членството в Европейския съюз, което се подготвяше по това време. Затова беше изключително важно да имаме експертната помощ на специалисти, което се получи и затова мисля, че по онова време законодателството беше доста прилично."
Що се отнася до възможността в настоящия юбилеен парламентарен мандат да се постигнат важните за страната ни цели – влизане в еврозоната и присъединяване на България към Шенген и по суша, проф. Герджиков е по-скоро скептичен:
"Много ми се иска да го очакваме, но ние като че ли по-скоро се отдалечаваме от тези две цели, отколкото да се доближаваме. Това можеше да го постигнем и преди 2-3 години, но не можахме да го направим. Не съм прекален оптимист, че в близка перспектива ще успеем."
На фона на ниската избирателна активност, видимо се открои вотът за няколко антисистемни политически формации. Две от тях – "Има такъв народ" и "Величие" успяха да станат част от 50-ото Народно събрание, а третата "МЕЧ" получи почти 3% подкрепа.
Според проф. Огнян Герджиков обаче постигнатите от тях резултати са един недобър симптом:
"Всичко това показва, че тези демократични процеси са достигнали до един критичен минимум и затова избуяват такива несистемни партии, някои от които доста смущаващи. Имам предвид влизането на една партия в последното НС, която отрича Левски, Ботев и пр. – нещо, от което аз направо се втрещих, не мога да си представя, че това може да се случва в днешни дни."
Огнян Герджиков не е оптимист по отношение на дългосрочния хоризонт пред 50-ото Народно събрание: "Някъде наесен може би ще се наложи да има нови избори" – прогнозира дългогодишният парламентарист.
Вижте също:
Снимки: БТАКупеният вот на на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. е между 400 хиляди и 500 хиляди гласа – оповести на пресконференция в парламента Деян Николов, председател на "Възраждане" – София. Според статистическия анализ, който са..
Най-възрастният народен представител от "Има такъв народ" Силви Кирилов откри първото заседание на 51-ото Народно събрание . "Доверието в политическите партии и в държавните институции е в най-ниската си точка. Поставена е под съмнение..
Най-възрастният депутат Силви Кирилов от “Има такъв народ” ще открие днес първото заседание на 51-вото Народно събрание. На него депутатите ще се закълнат в името на Република България да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си..
Икономическият и социален съвет на Република България остро критикува внесения в Народното събрание законопроект на "Възраждане" за регистрация на..
Президентът Румен Радев пристигна на официално посещение във Виетнам. Това е първата визита на чуждестранен държавен глава след встъпването в длъжност..
На четиристранна среща на вътрешните министри на България, Унгария, Австрия и Румъния, която се проведе на 22 ноември в Будапеща, стана ясно, че Австрия..