Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши, които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел като най-голямото средище на дервишите в тази част на Балканите. Разполагал е с богата библиотека с над 3 000 книги, но голяма част от тях са били изгубени. Местните хора пък твърдят, че в текето се намира гробът на Фатима - обичната дъщеря на пророка Мохамед, научаваме от репортажа на Валя Апостолова - кореспондент на БНР в Кърджали.
Дервишите са били ислямски монаси, част от военния орден на бекташите, аналог на християнския орден на тамплиерите. От Елмалъ баба теке те са разпространявали исляма и се вярвало, че докъдето стига тази пропаганда, дотам стига и османската армия. А Елмалъ баба теке е било център на тази пропаганда, която тръгва от първата столица на Османската империя в Европа – Димотика, в днешна Гърция. "Това са дервиши от ордена на бекташите, безбрачни дервиши" – казва Мухарем Алиосман, краевед и ръководител на читалището в близкото село Звиница:
"Те са образовани хора, защото в текетата те научават азбуката, могат да четат Корана, те пишат ръкописни книги. Има много сведения за книжовния център. Имало е много голяма библиотека, с много ръкописи. Но вероятно през 20-те години на миналия век са иззети, може би един ден ще излязат наяве. Но аз като изследовател съм попадал на хора, които съхраняват ръкописи, които са свързани със самото теке. В обучението на дервишите влиза и лечението. И дори в момента сред ходжите е запазено това знание – под формата на баене, чете се на вода от определени стихове на Корана. Така хората се изцеляват – със силата на молитви и на билки."
Кандидатът за дервиш е трябвало да премине през изпитания в тясна и тъмна стая, за да докаже своите способности без храна, без вода в продължение на три дни:
"Докато самият дервиш достигне такова ниво на съзнанието си, че да може да чете мислите на другите. На следващия ден са го питали какво е сънувал шейхът на текето. И ако той е казвал вярно какво е сънувал, вече са го признавали за дервиш. Дервишките школи, като суфизмът – това са практики за духовно усъвършенстване на хората. Които достигат до това ниво, ги наричат светци и при нас на тях им се правят гробници – тюрбета. Те са можели да лекуват. Една част от тях са можели да летят, да предизвикват дъждове, да виждат в бъдещето… Според едно тяхно старо предсказание тези земи ще се превърнат в пустиня, водата ще изчезне", разказва Алиосман.
Религиозният център край село Биволяне е съществувал без прекъсване от 14-и до началото на 19-и век.Днес Елмалъ баба теке е възстановено. В него има джамия, тюрбе, нова библиотека, гостна, трапезария и кухня. Има гробница с шест мъжки гроба и отделен от тях гроб на жена. Вярва се, че той е на единственото дете на пророка Мохамед – дъщеря му Фатима. Над него е имало стара литография със символа на ръката на Фатима - с око в средата на дланта. Легендата, че тази ръка закриля всички жени, остава и до днес.
А дервишите? Те не са изчезнали! И днес в България има много дервиши, изтъква историкът и изследовател Георги Кулов:
"Те не се афишират като дервиши. Обаче това са хора духовно извисени, посветени на алевизма, които разпространяват неговото учение и информация за бекташизма, за алевизма, сред своите приятели и сред хората."
Алианството е течение в исляма. Според една от теориите много от неговите последователи на Балканите са потомци на богомилите. Те изпълняват ритуалите си с вино и палене на свещи, пият алкохол. На съборите, наречени майета, приготвят курбан. Първият от тях е на Елмалъ баба теке в началото на септември.
Вижте също:
Текст: Венета Николова /по репортаж на Валя Апостолова - кор. на БНР в Кърджали/
Снимки: Facebook /Георги Кючуков, Шевкие Чакър, Facebook /Забележителностите на България, БГНЕС, Божидар Чолаков (Радио Кърджали)
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..