"Двата най-важни дни в живота са денят, в който си се родил, и денят, в който разбираш защо". Това гласи мисъл, приписвана на именития писател Марк Твен. Днешната събеседничка на Радио България тръгва по стъпките на любовта, които я отвеждат в друга държава, на друг континент. Мъжът ѝ, наполовина зимбабвиец, завършва журналистика в България и двамата заедно заминават за Зимбабве, а по-късно се установяват в ЮАР. И там, неочаквано българката разкрива неподозиран дори за себе си талант, в който открива мисията на своя живот.

Тя се казва Матина Генкова-Мпофу и е автор на 6 книги за деца, които пише на английски. Една от тях, наречена "Thingamagic" ("Нещото"), е номинирана за най-добра южноафриканска литература в категорията "Книги за деца" за 2021 г. В нея авторката разказва за животните, заплашени от изчезване, но и прокарва идеята, че, независимо колко сме различни всички, по-добре е да живеем в мир и любов. Книгата е преведена от английски на зулу и отново е номинирана, този път – за превод. Как обаче писателството навлиза в живота ѝ?

"Аз никога не съм си мислила, че ще започна да пиша. По принцип в моя по-тесен кръг, семейството, между мен и съпруга ми, той беше човекът на словото, а пък аз бях човекът на логиката и математиката. Аз винаги съм обичала математиката. Винаги ми е вървяла много лесно и добре и беше шок и за двамата, че аз прописах", откровена е Матина.

Ключът към таланта се оказва майчината любов.

"Когато синът ни беше на около 3 годинки (тъй като той започна да задава въпроси още преди да говори много добре), аз си мислех, че трябва да съм подготвена да му обясня защо външно той изглежда по-различно и от мен, и от баща си, понеже той е от смесен брак. Започнах да търся книги по библиотеките, по книжарниците и не можах да намеря такива, които да обясняват нещо по този въпрос. Тогава започна да ми се върти из главата - щом не мога да намеря такава книга, защо не пробвам да я напиша. Отначало не знаех изобщо как да започна, нямах никаква идея, защото е много трудно да се обясни на едно съвсем малко дете защо външно то е по-различно и от двамата родители."

Вдъхновението идва внезапно в една ранна утрин на Свети Валентин. На бял  свят се появява първата книжка на Матина Генкова-Мпофу  "Mom, why am I different?" /"Мамо, защо съм различен?"/, в която тя достъпно и увлекателно разказва защо дори членовете на едно семейство могат да бъдат с различен цвят на кожата. Отговорът е даден чрез една толкова любима за децата напитка - това е същото, както когато разтворим какао във вода, получаваме кафява течност, а ако добавим и мляко, става горещ шоколад! Ммм… . "Но акцентът в книгата не е толкова върху различието в цветовете на кожата, колкото върху това, че не е важно как изглеждаш, а ти да обичаш родителите си и родителите ти да те обичат, и това, че всеки един от нас е различен и уникален. Няма друг човек като него на света", обяснява Матина. "Mom, why am I different?" се превръща за нея в едно ново начало. Книгата, написана с много любов, жъне успех и е преиздадена.

Африка грабва Матина от раз – хората, природата, залезите: "Имат невероятни залези. Слънцето го виждаш как се движи и залязва за около 15 минути!". Животът там я учи на това, че човек трябва да се съсредоточи върху наистина важните неща и да не се тормози заради незначителните. На баналния въпрос за адаптацията към една съвършено различна култура отговаря неочаквано. Всъщност, простичко и мъдро:

"Аз общо-взето се приспособявам лесно. Да, имаше някои много големи разлики. Но всички хора си мислят, че тяхната култура е много специфична или много различна. Но много от културите имат много, много общо. Повече, отколкото ние си мислим".

Сред нещата, които силно я впечатляват в началото на африканска земя, са дългите поздрави на местните хора, например, рано сутрин. "Защото те могат да продължат половин час или повече в зависимост от това колко човека са там. Не е просто "Добро утро". Всеки един човек поздравява останалите с "Добро утро", после ги пита добре ли са, после дали са спали добре и това може да продължи доста дълго. И на мен ми беше много странно", обяснява българката.

Въпреки че от години живее в чужбина, Матина не забравя България и когато може, се завръща, за да навести своите близки. А и съвременните комуникации имат вълшебното свойство да скъсяват разстояния! Държи синът ѝ, който е роден зад граница, да не губи връзката с корена, и споделя, че момчето доста добре се справя с разговорния български език. Освен това в ЮАР има прекрасна, много активна българска общност, сплотена около местния български клуб. Сънародниците ни редовно се събират там, за да се видят и поприказват на български, да поддържат традициите, а децата им през това време се занимават в българското неделно училище "Слънчо". Оттам могат да заемат и детска книжка за четене у дома.

"Според мен (дано да не звучи малко критично), много са навлезли компютрите, таблетите, телефоните. Но нищо не може да замени чувството да държиш една книга с нейния аромат. И е много важно на малките деца отрано да им се четат книги, независимо на какъв език. Бих искала това да се запази. Таблетите, телефоните да не заменят напълно художествената литература, такава, каквато ние сме я познавали като малки."

Това сподели в края на срещата в студиото на Радио България Матина Генкова-Мпофу – дамата с изящно слово, която с книгите си дава на разбираем език отговори на трудните детски въпроси.

Снимки: личен архив