Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си. Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути, които набират широка популярност. Туристите гостуват в домове на местни домакини, където в непринудена обстановка те им показват как да приготвят типичните за този край вкусотии. Но има и съпътстващи преживявания:

В нея са представени десетки адреси на домакини от цяла България, желаещи да посрещат гости у дома, за да ги запознаят с тънкостите на местната кухня – става дума за автентични български гозби, превърнали се в част от културното наследство на даден регион. В Северозападна България можете да гостувате на турлаците, които ще ви покажат как да приготвите бел муж, в кюстендилско пък ще ви разкрият тънкостите на т.нар. скроб, в сърцето на Средна гора ще правите мандраджийски катми със сурватково тесто, а в селата на Източните Родопи ще ви организират "сусамов тур" и т.н.

Вижте още:

• Зелник, скроб, пълнозърнести пици и боза – кюстендилските села като атрактивни гастро дестинации
• Мандри, изби, кулинарни фестивали – на какво ухае Българският Северозапад
• Какъв е вкусът на България - кулинарията като част от туристическата ни визитка
• Вкуси България, за да я опознаеш и обикнеш!

Оказва се, че традиционната българска кухня няма нищо общо с храните, предлагани в съвременните ресторанти, които се надпреварват в приготвянето на месо, най-вече под формата на скара.

"Аз не мога да кажа, че българската традиционна кухня набляга на месата, защото също като баниците, гозбите с месо са се правили само по специални поводи – семейни и църковни – отбелязва Гергана Кабаиванова. – По-скоро тестените изделия са ни традиция – пити, баници, мекици, траханата, която сме забравили, юфката…. Прилагат се всякакви форми на формоване на тестото, така че да то бъде запазено, изсушено или пък ферментирало и след време да бъде използвано."

Оказва се, че предците ни са консумирали предимно агнешко, овче и козе месо. Свинското се настанява трайно на българската трапеза доста по-късно– преди малко повече от век, просто защото отглеждането на прасета не е било толкова масово навремето. До наши дни обаче са останали традициите, свързани с консервирането на месни продукти – сушени, ферментирали, солени, в качета и т.н., научаваме от Гергана Кабаиванова. Иначе типични за българската кухня са едрите парчета месо, приготвяни със зеленчуци или пък само с лук или т.нар. яхнии – нещо, което българинът е пренесъл през вековете.

В наши дни цялото това богатство от автентични нашенски рецепти се съхранява от възрастни жени из селата. Интересът към кулинарните турове обаче е шанс да се съхрани и предаде нататък тази съкровищница от традиционни храни и рецепти.

"С нас пътуват предимно млади хора, като до момента работим предимно с български гости. 20-40-годишните са по-масовата ни аудитория. Те са склонни да пробват много вкусове и не се притесняват, когато на село им замирише на животни или домакинята излезе да ги посрещне по пеньоар.  И аз се радвам, защото това е знак, че тази култура за развиване на селския туризъм и ценене на българската гастрономия има потенциал сред младите хора" – каза в заключение Гергана Кабаиванова.

Снимки: Пендара