Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си. Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути, които набират широка популярност. Туристите гостуват в домове на местни домакини, където в непринудена обстановка те им показват как да приготвят типичните за този край вкусотии. Но има и съпътстващи преживявания:
В нея са представени десетки адреси на домакини от цяла България, желаещи да посрещат гости у дома, за да ги запознаят с тънкостите на местната кухня – става дума за автентични български гозби, превърнали се в част от културното наследство на даден регион. В Северозападна България можете да гостувате на турлаците, които ще ви покажат как да приготвите бел муж, в кюстендилско пък ще ви разкрият тънкостите на т.нар. скроб, в сърцето на Средна гора ще правите мандраджийски катми със сурватково тесто, а в селата на Източните Родопи ще ви организират "сусамов тур" и т.н.
Вижте още:
Оказва се, че традиционната българска кухня няма нищо общо с храните, предлагани в съвременните ресторанти, които се надпреварват в приготвянето на месо, най-вече под формата на скара.
"Аз не мога да кажа, че българската традиционна кухня набляга на месата, защото също като баниците, гозбите с месо са се правили само по специални поводи – семейни и църковни – отбелязва Гергана Кабаиванова. – По-скоро тестените изделия са ни традиция – пити, баници, мекици, траханата, която сме забравили, юфката…. Прилагат се всякакви форми на формоване на тестото, така че да то бъде запазено, изсушено или пък ферментирало и след време да бъде използвано."
Оказва се, че предците ни са консумирали предимно агнешко, овче и козе месо. Свинското се настанява трайно на българската трапеза доста по-късно– преди малко повече от век, просто защото отглеждането на прасета не е било толкова масово навремето. До наши дни обаче са останали традициите, свързани с консервирането на месни продукти – сушени, ферментирали, солени, в качета и т.н., научаваме от Гергана Кабаиванова. Иначе типични за българската кухня са едрите парчета месо, приготвяни със зеленчуци или пък само с лук или т.нар. яхнии – нещо, което българинът е пренесъл през вековете.
В наши дни цялото това богатство от автентични нашенски рецепти се съхранява от възрастни жени из селата. Интересът към кулинарните турове обаче е шанс да се съхрани и предаде нататък тази съкровищница от традиционни храни и рецепти.
"С нас пътуват предимно млади хора, като до момента работим предимно с български гости. 20-40-годишните са по-масовата ни аудитория. Те са склонни да пробват много вкусове и не се притесняват, когато на село им замирише на животни или домакинята излезе да ги посрещне по пеньоар. И аз се радвам, защото това е знак, че тази култура за развиване на селския туризъм и ценене на българската гастрономия има потенциал сред младите хора" – каза в заключение Гергана Кабаиванова.
Снимки: Пендара
Японската телевизия Fuji TV засне епизоди, с които представя България пред японското общество. Снимачният процес е осъществен в сътрудничество с българското посолство в Токио, съобщиха от дипломатическото ни представителство...
Колите на Google Street View отново ще прекосят България тази година. През следващите месеци те ще посетят над 25 града, сред които Смолян, Златоград, Исперих, Кърджали и Перник. Целта, освен да се актуализират изображенията на градовете и пътищата,..
Свръх туризмът, причинен от невиждания бум на пътуванията след края на епидемията е причина хората да търсят алтернатива на общоприетите представи за почивка. Особено сред по-младите поколения има пресищане от стандартните екскурзии до известни..