Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си. Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути, които набират широка популярност. Туристите гостуват в домове на местни домакини, където в непринудена обстановка те им показват как да приготвят типичните за този край вкусотии. Но има и съпътстващи преживявания:
В нея са представени десетки адреси на домакини от цяла България, желаещи да посрещат гости у дома, за да ги запознаят с тънкостите на местната кухня – става дума за автентични български гозби, превърнали се в част от културното наследство на даден регион. В Северозападна България можете да гостувате на турлаците, които ще ви покажат как да приготвите бел муж, в кюстендилско пък ще ви разкрият тънкостите на т.нар. скроб, в сърцето на Средна гора ще правите мандраджийски катми със сурватково тесто, а в селата на Източните Родопи ще ви организират "сусамов тур" и т.н.
Вижте още:
Оказва се, че традиционната българска кухня няма нищо общо с храните, предлагани в съвременните ресторанти, които се надпреварват в приготвянето на месо, най-вече под формата на скара.
"Аз не мога да кажа, че българската традиционна кухня набляга на месата, защото също като баниците, гозбите с месо са се правили само по специални поводи – семейни и църковни – отбелязва Гергана Кабаиванова. – По-скоро тестените изделия са ни традиция – пити, баници, мекици, траханата, която сме забравили, юфката…. Прилагат се всякакви форми на формоване на тестото, така че да то бъде запазено, изсушено или пък ферментирало и след време да бъде използвано."
Оказва се, че предците ни са консумирали предимно агнешко, овче и козе месо. Свинското се настанява трайно на българската трапеза доста по-късно– преди малко повече от век, просто защото отглеждането на прасета не е било толкова масово навремето. До наши дни обаче са останали традициите, свързани с консервирането на месни продукти – сушени, ферментирали, солени, в качета и т.н., научаваме от Гергана Кабаиванова. Иначе типични за българската кухня са едрите парчета месо, приготвяни със зеленчуци или пък само с лук или т.нар. яхнии – нещо, което българинът е пренесъл през вековете.
В наши дни цялото това богатство от автентични нашенски рецепти се съхранява от възрастни жени из селата. Интересът към кулинарните турове обаче е шанс да се съхрани и предаде нататък тази съкровищница от традиционни храни и рецепти.
"С нас пътуват предимно млади хора, като до момента работим предимно с български гости. 20-40-годишните са по-масовата ни аудитория. Те са склонни да пробват много вкусове и не се притесняват, когато на село им замирише на животни или домакинята излезе да ги посрещне по пеньоар. И аз се радвам, защото това е знак, че тази култура за развиване на селския туризъм и ценене на българската гастрономия има потенциал сред младите хора" – каза в заключение Гергана Кабаиванова.
Снимки: Пендара
Маврудът е поезия в бутилка - така го определят ценителите на емблематичния нашенски сорт вино. Характерен за него е наситеният рубинен цвят, както и високите нива на танини и киселини. Аромати на горски плодове, шипков мармалад, землисти нотки, билки..
Чартърни полети от Мексико до София ще се изпълняват на всеки две седмици до края на месец ноември 2024 г., съобщава bgtourism.bg. Преди дни самолет на български авиопревозвач с 320 мексикански туристи е кацнал на летище София. Оказва се, че това е..
С демонстрация на ритуала розоварене в розовите градини на “Еко розова долина” в град Клисура започна Празникът на розата в община Карлово. В нея се включиха царицата на розата Анна-Мария Враджева и 12-те участнички в конкурса. По-късно стотици..