Само на няколко километра западно от границата между Гърция и Албания и на около 40 километра от областния център Корча (алб. Korçë) е разположен албанският град Билища (алб.Bilisht). Част от градската интелигенция там е Лазо Нестори – представител на българското национално малцинство в Албания. Родом от близкото до Билища село Връбник (алб. Vërnik), по образование Лазо е филолог и в продължение на 45 години преподава албански език и литература. Сега е пенсионер и поделя времето си между родното село и града. Разговаряме с него в дома му в Билища.
"Нашето село Връбник е едно от най-старите места на българщината в Албания – казва Лазо Нестори и дава няколко примера: – Трите най-важни места за всяко селище са църквата, училището и гробищата. Знае се, че църквата във Връбник е толкова стара, колкото и самото село. Опожарявана е два пъти от османските башибозуци, като и двата пъти е възстановена от българите. Църквата ни днес е във вида, в който е била тя след втората й реконструкция през 1915 г. А тя е направена от българската държава. Второ, първото училище и първите учители, които се помнят в село Връбник, са българки. Това са две учителки от Благоевград – Дана Шопова и Теодорка Сливенова. По-старите хора в селото ги помнят и разказват за тях на своите наследници. Първото училище също е изградено с помощта на българската държава. Третото свидетелство за българските корени на хората от Връбник виждаме в гробищата. Епитафиите на старите паметници са изписани на чист български език. Освен това, много от нашите предци са имали дюкяни в София и така са припечелвали. Знае се, че и в строителството на голямата катедрала "Св. Александър Невски" са участвали зидари от нашето село. Т.е. и духовно, и икономически нашият край е свързан с България."
С български средства днес е обновен и пътят към село Връбник, казва ни Лазо Нестори и продължава:
"В нашия край идваха много емисари от съседни държави, които се биеха в гърдите, че ще ни помогнат, ще направят това, ще направят онова, всичко даваха за Връбник. Но само България е с конкретен принос. С български средства неотдавна беше асфалтиран пътят до Връбник и сега е много по-лесно за всички да отидат на село, да си ремонтират къщите и да имат по-нормален живот."
Признаването на българското национално малцинство от албанската държава през 2017 г. е голямата крачка напред за българите в Албания, казва ни още Лазо Нестори и се възмущава от битуващия и в тази част на страната "фалшив македонизъм", както определя явлението самият той:
"Знае се и това го твърдя убедено – ние сме българи. Твърдя го и защото знам, че са българи моят дядо и моят чичо Бончо Несторов. Бончо е бил известен писател в България по времето на социализма. Написал е 22 книги - разкази, повести и романи. С голяма любов той разказваше на моя баща за българските ни корени, за българското наследство в нашата фамилия и нашето село."
В отговор на въпроса ни, докъде се простират български корени на фамилията му, Лазо Нестори ни казва, че има роднини в София и в Пловдив. Синът и дъщерята на писателя Бончо Несторов живеят в София, където и децата на Лазо са завършили висше образование.
"Говорейки за фалшивия македонизъм, трябва да кажем, че до 90-те години на м.в. тук беше много трудно да се говори за България. По различни начини беше неглижиран българският език, а целта беше да се вмени, че младите хора не знаят български, че нямат български произход. Но с промените през 90-те години всичко дойде на мястото си. Отвориха се границите, а българската държава вече можеше да се интересува от своите сънародници в Албания. И всичко започна, или по-скоро продължи, както е било преди век – гимназистите завършваха средно образование тук, а после поемаха по майчиния път към България, за да завършат университет и да работят. Можем да кажем, че почти всяко семейство има по едно, две или три деца, които са завършили висше образование в България или пък които работят там. Затова и всички ние сме много благодарни за политиката на България към нас."
Засягайки темата за т.нар. македонизъм и отворените въпроси, които стоят между България и Република Северна Македония около идентичността и съвместната ни история, Лазо Нестори сподели, че следи как се развиват взаимоотношенията в контекста на присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз.
"Мисля, че най-свързана с "македонизма" е областта Мала Преспа (б.а. районът на западния бряг на Преспанското езеро). Там има някои фактори на този македонизъм. Например, през 90-те години на м.в. голяма част от хората са работили в съседна Македония и икономическите им интереси са свързани с нея. Лично мен думата македонец не ме притеснява, но смятам, че Македония е една изкуствена държава, създадена в рамките на Титова Югославия, с големите идеи за Александър Велики и др. подобни.
А исторически това е българска област, каквато е, например - Тракия. Това, което иска българската държава от Северна Македония – признаването на българското малцинство, както и въпросите за историческите личности, за националните герои, то те трябва да бъдат изчистени. Да се каже истината и всичко да се реши със средствата на ума и разума."
Помолен да пожелае нещо на слушателите ни в България и на сънародниците ни, живеещи по света, Лазо Нестори отправи следното послание:
"Да си българин е голямо име и голяма гордост. Пожелавам на всички българи, където и да са по света, да обичат България, да я защитават и да работят с добро за българското име. Вярвам, че всеки е и ще бъде горд с това име."
Снимки: Красимир Мартинов
Изявени имена от писателското съсловие на България са включени със свои произведения в новия брой на електронното литературно списание „Eslavia“ . Това съобщиха специално за Радио България Аксиния Иванова и Иван Цанков, съответно, председател и секретар..
На 30 март 2004 година излиза първият брой на български вестник във Великобритания "БГ Бен". Началото е скромно – осем страници формат А4 и една голяма мечта – да се превърне в обединител на българите на Острова. Днес, 20 години по-късно,..
Посолството на България в Бразилия отправи покана към децата и младежите от българските общности по света (извън България) да вземат участие в организирания от него Международен ученически литературен конкурс. Желаещите да се включат ще трябва да..
От Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина съобщиха във Фейсбук, че през 2025 година ще се проведе Четвърта среща на ръководителите на..