Обсъждането и гласуването на най-важния финансов закон в държавата, а именно "Бюджет 2025", беше отложено в Парламента за догодина. "Ако до 19 януари нямаме приет бюджет, то тогава всичко спира в държавата. И училища, и болници, и служби, всичко, което се финансира от бюджета на държавата" – прогнозираха преди седмица от КНСБ.

"Да нямаме бюджет – това ли искаме?"  – попита синдикалният лидер Пламен Димитров.

"Дори и минималната работна заплата не е гарантирана без финансиране и ще стане пълен хаос в държавата. Не знам дали някой ще може да поеме отговорността за подобно нещо, особено пък и при вероятността да вървим пак на избори. Това трябва да обяснят тези, които казват, че няма нужда от бюджет, но каква друга алтернатива виждат те тогава?"

Държавата ще функционира нормално и без приет бюджет и размерът на основните плащания ще се запази, както и финансовата стабилност на държавата, но има риск от непредвидимост за икономическата среда – това изтъкват специалистите от Института за пазарна икономика. "Все пак малко вероятно е да се случи този негативен сценарий, който чертаят синдикатите. Но протестите, които се появиха в различни сектори, са заради недоволство от начина, по който държавата си прави фискалната политика" – казва Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика:

Трудно е да се говори за икономически просперитет и стабилност на държавата за догодина на фона на продължаващата политическа криза и липсата на постоянно правителство. "От друга страна международната ситуация продължава да е доста тежка, особено с настъпването на нова администрация в Белия дом, което заплашва да разпали търговски войни както с Китай, така и с ЕС" – казва Адриан Николов и продължава:

"Инвеститорите, които наблюдават България като някаква потенциална дестинация за развитие на своя бизнес, като цяло са в изчакване. Причината е големият политически хаос, който поставя в риск основните фундаменти на българския икономически модел. Всички тези фактори, като политическата нестабилност у нас, изчакването на еврозоната, както и негативната икономическа динамика в големите инвеститори за страната ни, сред които Германия, Нидерландия, Франция, до голяма степен спират насочването на нови и свежи инвестиционни потоци към България. Всички тези неща сочат, че 2025 г. за много бизнеси ще е година на оцеляване и отново на голяма несигурност, а не на стабилно икономическо развитие."

Една от малкото добри новини е намаляващата инфлация през годината. Тя отслабва ценовия натиск върху бюджета на домакинствата, а оттам и натиска върху работодателите да увеличават заплатите, и то на фона на ниската производителност. Другата добра новина, която дойде в края на тази година е пълноправното приемане на страната ни в Шенген. (От 31 март 2024г. България и Румъния са приети частично в Шенгенското пространство само по въздух и вода, но от 1 януари 2025 г.двете страни стават пълноправни членки). "Общият ефект за икономиката от приемането на България в Шенген ще е около милиард и половина лева годишно приходи за държавата" – казва Адриан Николов:

"То е по линия на увеличаван внос и износ и увеличени икономически взаимоотношения с останалите шенгенски страни, с които имаме сухопътна връзка и най-вече с Румъния и Гърция. Също така по линия на леко увеличен инвестиционен поток с държави от шенгенската зона. Тук влизат и някои много дребни ефекти от типа на допълнителния въглероден отпечатък на камионите, които до сега чакаха по границите, повишената несигурност на транспортните компании. Всичките тези неща се отразяват абсолютно еднозначно благотворно на българската икономика, и по този въпрос няма две мнения. Затова Шенген е една от малкото теми, която няма негативен аспект, освен единствено съмнението, дали българските гранични служби ще се справят с новите по-големи задължения като външна граница на Шенгенската зона. Всичките тези неща ще се отразят доста благотворно, много са възможностите за развитие, а за мен лично най-интересно е как ще се отрази това на пограничните райони. Особено малките общини по р. Дунав през последните години се оформиха като едни от най-слабите и изостанали в икономическо отношение части на страната. И съответно новите възможности за работа през границата, за интеграция с широкия икономически център около Букурещ. За по-лесен презграничен бизнес имат сериозен шанс да вдъхнат нов живот на тези доста застаряващи и изостанали райони. След пандемията Благоевград остана като по-слабо развита част на страната, особено пазарът на труда с висока безработица. Падането на границата ще даде възможност за работа в Северна Гърция, интеграция с бизнеса и предоставяне на услуги на хора от онази част на страната. Така че има много и интересни възможности за развитие, но каква част от тях ще се развият, зависи изцяло от предприемчивостта и ориентирането към възможностите на хората от пограничните региони."