Получих странно обаждане по служебния си телефон. Имам обичая да се представям, когато отговарям, за да не губим взаимно времето си и да изчистим още в зародиш всякакви грешки и недоразумения. Събеседникът отсреща, воден от силата на инерцията също се..
Денят – подарък. Последният от дългия уикенд. Може би точно сега са завръщате от хубаво място, където сте се чувствали щастливи с любим човек и в приятелска компания. И честно казано, иска ви се тази свежа глътка мартенска почивка да няма край...
Днешният ден е много специален. Независимо какъв е делникът ни, някъде там, между всекидневните разговори и задачи, неминуемо се появява мисълта за светлината, забележителните каузи и големите герои. Идва в различен вид, в зависимост от житейския период,..
Днес решихме да репетираме за предстоящите празници на виното и любовта и се озовахме в непознато заведение. Заложихме на пиле с къри. То доста се забави и, когато пристигна, имаше вид сякаш е родено в другия край на планетата и е извървяло пеша..
Остават само няколко дни до момента, в който любезно ще бъде отворена още една въображаема врата и според китайския календар на Изток ще приветстват с добре дошъл дървения Дракон. Ние, както винаги, сърдечно ще подкрепим приветствията и ще преподредим..
Януари. Тишината на борова гора. Безкрайното бяло на снега. Все неща, на които да се наслаждаваш. Ние също избрахме да отидем извън града, на място без интернет. Влязохме в асансьора на времето и смело натиснахме бутона за няколко етажа по-надолу, в..
И ето! Измина юнашкият период от Никулден до Ивановден. Когато сме много по-разтоварени в работно отношение и много по-натоварени в трапезно и финансово. Сега хайде обратно в дълбокото на всекидневието! Казвам това не, за да ви напрягам излишно в..
Вчера Дядо Коледа ми мина път. Беше прекрасно, вълнуващо събитие. Вървяхме си – всеки в своята посока. Наоколо нямаше никакви хора. Стори ми се странно да го видя изведнъж пред себе си, на един подарък разстояние. Още по-странно ми се строи, че..
Вървях по алеята. Музикант свиреше втория валс и всичко се подреждаше в такт с музиката. Сякаш хора, природа и мелодия съществуваха във великолепна хармония. Той свиреше, а мислите на минувачите политаха нагоре, раменете им се изправяха, лицата..
Днес минавах край една галерия. На дъската за обяви беше написано следното: "Животът може да не е купонът, който сме си представяли, че ще бъде, но какво пречи да потанцуваме, докато сме тук?". Много ми хареса и по пътя се питах всъщност какво точно..
