Лесна работа: Хюга по нашенски

И ето! Измина юнашкият период от Никулден до Ивановден. Когато сме много по-разтоварени в работно отношение и много по-натоварени в трапезно и финансово.

Сега хайде обратно в дълбокото на всекидневието! Казвам това не, за да ви напрягам излишно в началото на деловата седмица, а напротив – да ви потупам окуражително по рамото и да ви отправя разбираща усмивка в стил: „Да не ви пука. Всичко минава: празниците, понеделниците, месеците, годините, работата. Абсолютно всичко“. Така че не се напрягайте!

В случай, че бюрото ви прелива от неподредени документи и недовършени задачи. Усмихнете се и се зарадвайте, че ви е предоставена тази възможност: да работите, да сте полезни. Документ по документ ще ги довършите, ще ги подредите, ще продължите и ще питате за още. Нима не е така? Просто е необходимо малко време, за да влезем в добра форма.

В случай, че отворите портфейла си и той студено се пули насреща ви с празен поглед /празен в буквалния смисъл на думата/ не се сърдете! Спомнете си, че през януари винаги е така. Спомнете си и защо. Защото през декември е доста различно. Нима не изкупихте всички възможни подаръци по моловете? А синьото сирене, хайвера, салатите, пържолите и литрите вино, юнашки разставени по новогодишната трапеза? А всички празнични обяди, кафета, тарталети, питиета на сладка приказка с приятели? Подир всяка сладка приказка идваше и сметката. Е, да обясним празния поглед на портфейла с нещо съвсем естествено - с баланса между декември и януари. Баланс между Никулденско-Ивановденското разпускане и необходимото затягане преди да дойде ред на следващото разпускане.

Така че дръжте се естествено, чувствайте се спокойни и в хармония със себе си и света. Всичко минава. Нормално е скоро да отминат и празнотата в порфейла ви, и безредието на работното място, и главоболието след усърдно празнично препиване, и стомашното неразположение след стабилно празнично преяждане. Вероятно януарският свят изглежда по-пуст и притихнал, защото заедно с пържолите, сме натъпкали в себе си и голяма част от него. Сега навън царят лекота и хюга, а вътре – тежест и... не чак толкова хюга. Последното /хюга/ е откритие на датчаните за щастлив живот. По моя интерпретация терминът означава търсене на щастие в малките всекидневни неща.

Оставям датчаните и се насочвам към нашата собствена хюга. Каква е тя! Много приятна и апетитна. Хюга по нашенски.

Всички я преживявахме между Никулден и Ивановден. Любима компания, с която да създаваме домашен уют, обсъждайки нередностите в държавата и всички обществени проблеми, които, ако зависеше от нас, щяхме да разрешим само с един замах на вълшебната пръчица. Обаче, ето на, вместо от нас, зависи от някакви други – тотално неадекватни хора.

„Наздраве! Чакай да добавя още туршийка! Тази година се получи много добра. И ракията я бива. Домашна е. А пък тази политическа сила... А другата?

Уф... Разсипаха я тая държава! Наздраве! О! Зелевите сарми са готови. Да хапнем“

Хюга по нашенски. Приятна, апетитна, аналитична, осъдителна към всички дразнители, които правят живота ни непоносим и много приветлива към „нашите“ хора, от които нищо не зависи, обаче, ако зависеше... Ехей! Щяхме да се изстреляме ту дъ топ. Хюга. Хапване, пийване, правилна компания, тема на разговор – държавните дела, които, ох, само да ни паднат, на секундата ще ги поправим.

И ето ни днес – обратно в дълбокото на всекидневието!

Обобщавам: да преминем от празнична хюга към делнична!

С две думи: да поработим, за да ни е сладко на следващите празници.