Тази несигурност е много опасна. Но ако се случи фалитът на Гърция, съответно излизане на страната от еврозоната и всички последици от това, рискът отново ще се върне в играта. А това означава, че правителствата, например френското правителство, ще трябва да плати много повече на кредиторите си, отколкото е получило. Инвеститорите ще се уплашат, че следващите страни по веригата са Италия, Франция и Португалия, а това ще струва много пари.
Мартин подчерта още, че най-голямата трагедия на гърците е, че са затворници на еврото:
Излизането на Гърция от еврозоната е стъпка към непознатото. Някои експерти смятат, че въвеждането на две валути ще облекчи процеса, ще го направи по-плавен, по-лесен за гърците да излязат от валутата. Проблемът на еврото е, че когато има само едно монетарно решение, то поставя хората в капан; прави ги затворници. Трагедията на гърците е, че те са затворници на единната валута, която ние наричаме „евро“, коментира френският икономист.
Според Мартин реформи в Гърция са необходими, но има умора сред хората, защото те никога не са проведени по правилния начин:
Това, което хората са виждали като реформи, е увеличаване на данъците. Естествено е да са уморени от това, особено в последните 5 години. Ето защо в момента е много по-трудно да се извърши каквато и да е реформа, да не говорим, че всичките промени, за които толкова много говорим, трябваше да бъдат направени поне преди 5 години. В същото време правителството не харесва идеята да направи необходимите реформи, защото те подкрепят свободната икономика. Ние знаем, че това правителство има радикална социалистическа платформа и то в никакъв случай не може да подкрепи реформи в духа на свободната икономика. Всъщност, има един малък прозорец, който все още е отворен. Това правителство направи кампанията си с посланието за отговорност и отчетност. Именно това е прозорецът, в който то може да прокара необходимите реформи. Ако в гръцкото общество има повече прозрачност, повече отчетност, които в момента напълно липсват, това ще доведе до подобряване на бизнес климата и до яснота къде отиват публичните средства.
Трябва да имаме предвид, че много от тези реформи - като например приватизацията, която е пример за начина, по който функционира свободният пазар, не се харесват на синдикатите. Те никога няма да ги приемат. Проблемът в много от нефункциониращите демокрации, както и в моята собствена страна Франция, е, че те разполагат с голяма част от парите на хората, но те са заложени на карта. При нас проблемът може би не е с такава острота, каквато е в Гърция, но също го има. Той идва именно от това, че няма добри механизми за отчетност на парите.