Родител..........да бъдеш или не!

    113 деца са настанени в социалните домове на Видинска област и очакват своя шанс да бъдат осиновени. В същото време повече от 4 500 кандидат- осиновители, включени в регистрите на Областните служби "Социално подпомагане" в цялата страна, искат да станат родители, но не всички сбъдват своята мечта. Защо това е така? Част от причините са свързани с тромавата процедура и факта, че за повечето деца липсва декларация от родителите за отказ от родителски права. Големият проблем обаче е желанието на повечето кандидат- осиновители да получат здраво бяло детенце, на възраст от 1 до 3 години. Уви, в повечето социални домове голяма част от изоставените деца са от ромски произход. И ако не бъдат осиновени до 5-6 годишна възраст, шансът да намерят семейство, е минимален. 
    Поне така беше до 1 януари 2011 година. "Вече са факт промените в Семейния кодекс, които ще дадат нови възможности на децата над 7- годишна възраст, на децата със специални образователни потребности и на тези, които са с увреждания. На всяко дете ще бъде изработен профил с основните индивидуални характеристики"- каза за РАДИО ВИДИН Емилия Николова- главен експерт в отдел "Закрила на детето" и секретар на Съвета по осиновявания във Видин. "Увеличава се броят на родителите, които нямат претенции към етническия произход на детето, което биха осиновили"- допълни Николова.
На територията на Видинска област детски смях в своя дом очакват 13 семейства- през 2010 година 3 от тях са успели да осиновят дете, в ход е процедура за още едно семейство.
    Едно от щастливите семейства- осиновители са от друг град на България. За РАДИО ВИДИН те споделиха, че тук са открили своето дете, след като не са одобрили предишните две, които са им предлагани. Изискванията им са били за българче до 3- годишна възраст. С тези претенции е и кандидат- осиновителка, която си тръгна недоволна, защото детето, което са й предложили, не отговаря на нейните очаквания.
    И тук идва въпросът: Когато човек реши да осинови дете, иска да го дари с обич и нежност /от които съдбата го е лишила/, или го прави, за да е като другите, да не е самотен, да подсигури старините си?
    Труден и малко жесток въпрос, но ако открием честния отговор поне за себе си, ще тръгваме към социалните домове с друга нагласа. Не като за магазин с изложени стоки, от които можем да избираме!