Рушат сградите на телефонния завод в Белоградчик, собственикът нехае

Част от сградите на Телефонния завод в Белоградчик са разграбени, жителите на града под скалите са свидетели на вандалско и безотговорно рушене на Корпус 1 на бившето предприятие. За няколко седмици от масивната сграда е останал само бетонният скелет, а хората се питат кой позволява тази вандалщина?

© Снимка: РАДИО ВИДИН

През годините телефонният завод е промишлената гордост на Белоградчик. През март 1989 г. в него работят 2650 души, а производството достига 1 250 мил. телефони годишно. Десетки години това производство е структуроопределящо и се доказва на вътрешния и международния пазар. През 2004г. софийската фирма, която е мажоритарен собственик тогава, продава активите на завода на Бисер Стойков Димитров. Но вместо разрастване на производството, обещаните инвестиции и разкриването на нови работни места, се случва точно обратното. С всяка изминала година се свива обемът на производство. Загубват се традиционните пазари, производството се ограничава с изработването на стационарни телефони за БТК.

С намаляването на обема на работа намалява и броят на работниците, те не получават редовно заплати. В началото на 2011 година вече са останали около 30 души, които през месец февруари произвеждат последните 100 хил. телефона. Тогава започват ромските набези- рязане на машини, кражба на проводници и рушене на необитаемите халета. Обществеността реагира остро, търси се намесата на компетентни органи. Общината сезира районната прокуратура и полицията за унищожителната акция. За кратко процесът на разграбване е спрян.

В следващите месеци собственикът демонстрира незаинтересованост за съдбата на завода и работниците. Впуска се в спорове с кредиторите. Работниците напускат, но проблемите им продължават, защото с това скоростно рушене е унищожен и архивът на завода. Краят на телефонния завод е трагедия за целия град, с него си отива и надеждата за работа на стотици хора, които напускат града и отвеждат децата си.