Откровено за Българския Северозапад

И покрай светлите Рождественски празници чуждата преса пак ни поднесе съчувствено вече на всички известния факт- колко сме зле... Този път "влязохме в окото" на "Франс прес"- от там качествено ни оплакаха и ни припомниха за кой ли път, че ние живеем в най-бедния регион в Европа, в най-бедната държава- България и в най-бедните общини на бедната Северозападна България.

 

"Голи полета, празни пътища, разрушени къщи и затворени училища... Добре дошли в Северозападна България", се казвa в статията, препубликувана и в регионалния, и в националния печат. Ето защо темата как се справяме с живота си в нашия Северозапад е тема на поредната ни вторнишката рубрика "Абсурдизми".
Какво казаха хората- чуйте сами в анкетното проучване, което направихме във Видин, Монтана и Враца. Мненията събраха Кити Кръстева, Катя Борисова, Биляна Борисова и Ева Каралийска.

 

"Ако можеше да имам сигурна нормално платена работа в България, никога не бих работила в чужбина. Надявам се и вярвам, че един ден ще се прибера у дома. И тогава бих искала да донеса от там със себе си чувството за сигурност, че тук нещата се променят- че и у нас човек ще може да се чувства така спокоен да излезе на улицата, както там; че и у нас полицията ще е на мястото си, когато имаме нужда от нея; че и тук ще има достатъчно възможности за работа- нормална работа, с нормално заплащане, както там; че и тук ще успеем да изградим нормалните граждански навици за ред и обществена хигиена, каквито има там; че нашата страна ще бъде отново онази чиста и красива страна, каквато я пазя в детските си спомени... и че нашите деца няма да се налага да преживяват този хаос, в който ние живеем в момента"- споделя една от жените от армията емигрирали по обществена принуда северняци, дошли си за броени дни по празниците.

 

А на всички, които сте все още тук и се борите със зъби и нокти да се справяте с оцеляването, казвам просто и искрено "Браво!". Защото това е нашата България, нашето късче Земя, нашето свято местенце, в което сме отраснали и ще се борим да си го запазим!... За нашите деца, за нас и за тези наши земляци, които все някога ще се завърнат. В своя дом. А до тогава?... Както казва Станислав Стратиев- "До другия живот, довиждане!"