За Хари Яръмов- с уважение и признателност

"Добре познато човешко чувство - да си спомняш за годините на младостта с умиление, да идеализираш миналите събития, приятелските взаимоотношения, да забравиш горчивините!"- пише Хари Яръмов в още неизлязлата от печат своя книга "Юбилейни върхове на видинския баскетбол". Творбата е плод на седемгодишен труд, написана с любов, изпълнена с история, факти, богат и неповторим снимков материал.

 

 

Но все пак чичо Хари успя да завърши своя последен голям журналистически проект и само след месец видинската общественост ще има едно уникално спортно богатство, увековечено за поколения напред.

Доайенът на спортната журналистика Хари Яръмов остави трайна следа в своята професия-като кореспондент на БНТ за Видинска област, редактор и сътрудник в редица спортни вестници и регионални издания, за което многократно е награждаван. Малцина са обаче тези, които пазят спомени за състезателните му години като баскетболист. И защото част от хората, особено по-младото поколение, го свързват най-вече с журналистическата професия, решихме да припомним:

"Имах щастието да бъда студент във Висшия институт за физкултура в периода 1955-1960 година при такива преподаватели в катедрата по баскетбол като професор Веселин Темков, или както всички интимно го наричаха чичо Темкиш, при Драго Кирков и голямата българска баскетболистка и капитан на националния отбор Кръстина Гьошева, а след това и при младия аспирант Васко Пелтеков"- разказва Хари в работния вариант на авторската си книга.

 

С баскетболния отбор на ВИФ Хари става студентски шампион. В отбора тогава са Веселин Колев, Иван Коконов, Атанас Плочев, Стефан Сотиров- ЗИСА, Тодор Тодоров- Скержик, Димитър Джамбазов и Веско Ницов.

 

Фотографът е хванал миг от финала на Студентските игри`1960 година, ВИФ срещу ВССИ- Пловдив. С № 7 Хари Яръмов- във въздушна схватка за топката. Вторият от ляво на дясно е бъдещият национален треньор Иван Коконов.

"Професор Темков бе универсална личност със западно възпитание, един от първите възпитаници на Американския колеж в България, където е първата му среща с баскетбола. Преподавател в института, треньор на националния отбор, човек с многостранни интереси, с увлечение по фотографията и име на утвърден кинооператор. Притежаваше един великолепен фотоапарат "Ролайфлекс" 6/6 и 16 мм кинокамера, с която засне филм за европейското първенство в Москва, а в Щатите- атракциите на прочутия тогава отбор "Харлем глоуб тротърс". Като видя моето пристрастие към журналистиката, чичо Темкиш все по-често ми поверяваше кинокамерата и фотоапарата, предаде ми първите уроци по изкуството със светлина и особеностите на спортната фотография"- споделя в спомените си чичо Хари.

Хари Яръмов е роден в Казанлък. През есента на 1960-та година приятелството му с шампионката по атлетика от нашия край Венка Маркова прераства в брак и няколко месеца по-късно те пътуват за Видин. В продължение на няколко години Хари е учител, като продължава да се занимава с баскетболната игра и заедно с Тодор Тодоров- Байката, братята Йордан и Веселин Ницови, Страшил Николов, юношите Иван Воденичарски, Петьо Петърчев, Владо Влашев, Сашо Стоянов, Васил Яков и Владимир Димитров- Фарфата влизат в Северозападната "В" група и поставят началото на участието на видински отбори в баскетболните първенства на страната. Октомври 1961 година- снимка на играещия треньор Хари Яръмов и съотборниците му от "Бенковски" Видин.

В следващите години като спортен и телевизионен журналист Хари Яръмов е отразявал стотици срещи от първенствата на страната; три балканиади, на които Видин е домакин; финали от турнирите за Купата на страната и още, и още спортни прояви...

 

Българската федерация по баскетбол, по повод 70-годишния юбилей на журналиста, в зала "Фестивална" Видин отличи Хари Яръмов с почетен плакет за дългогодишно отразяване и популяризиране на баскетболната игра. Наградата връчи изпълнителният директор на БФБ Иван Ценов.

Хари Яръмов ни остави неповторим спортен архив - безценно богатство, което поколения напред ще помнят и надграждат. Защото нашият колега и приятел е вече част от историята на нашия град. Светла му памет!