Димитър Данаилов: "Промени в законите ще намалят младежката безработица"

публикувано на 12.03.13 в 11:23

"Актуално" в "Посоките на делника", 12.03.2013 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Младите хора се оказаха в най-голяма степен засегнати от икономическата криза, отколкото останалите българи в трудоспособна възраст. В днешните условия, младежите са по-застрашени да загубят работното си място, защото имат по-малък опит, техните възнаграждения са по-ниски, по-лесно е да бъдат съкратени работните им места. Статистиката показва, че за първото тримесечие на миналата година, младежката безработица е около 20% във Видинска област. Делът на младежите между 15 и 29 години във Видинско, които нито работят, нито учат е 40%, а заетостта е едва около 30%.

Има ли изход от безработицата сред младите хора? Това бе тема на семинар, който преди дни се проведе във Видин и бе организиран от Младежката асоциация за обмен и разбирателство в Европа. В него взеха участие 20 младежи- 10 от които са бесарабски българи от Украйна и 10 видинчани. Младежката Асоциация е партньор с Асоциацията на българите в Украйна. Бесарабските българи са родени и живеят в Украйна, но те продължават да спазват културата и традициите на България.

© Снимка: Лилия Димитрова
"Участниците в семинара са високообразовани млади хора от Видин, Брегово, Белоградчик и от Украйна, като повечето от тях са безработни. Лекторите ги запознават с европейските практики за справяне с безработицата, разясняват им какво означава младежкото предприемачество. Младежите посещават предприятия, учат се как да кандидатстват за работа, как да се държат по време на интервю", каза в "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН Димитър Данаилов, който е председател на Младежката асоциация. Промените в законодателството могат да решат до голяма степен проблемът с безработицата, е мнението на Данаилов:

"С промяна в Закона за насърчаване на заетостта, работодател, който наеме безработен до 29-годишна възраст, може да бъде освободен от внасяне на осигуровки за период от 4 до 6 месеца. Промяната трябва да предвижда и задължение за работодателя да назначи на работа хората, за които е ползвал облекчението. Трябва да се стимулира и обвързването на предприятията и фирмите с все още учащите млади хора, чрез отпускането на стипендии за младежите. Заради това предприемачите могат да ползват за определен период от време облекчения в данъчното облагане. Промени в Кодекса за социалното осигуряване също могат да стимулират наемането на работа."

И в Бесарабия, която се води като провинция на Украйна, икономическото положение също е много тежко, а безработицата е голяма, каза Олга Гроздева.

"У нас, както и в България, голяма част от младите хора отидоха да живетя и работят в по-големите градове или в чужбина. Като напускат родните си места, бесарабските българи обаче губят своята идентичност, защото се асимилират от украинците и руснаците. В момента сме една от най-големите диаспори в света- около 250 хиляди души."

В семинара за младежката безработица участва и Евелина Чепразова, която е студентка в Одеския национален университет "Мечников", специалност "Българска филология":

"Съжалявам, че не можах да дойда да уча в България. Причината е, че нямах навършени 18 години, когато започнах следването си. По време на семинара, разбрах, че човек трябва да има цел, за да започне неговата реализация. Моята цел е да завърша магистратурата си в Софийския университет."

© Снимка: Лилия Димитрова
Марио Маринов от Белоградчик също е без работа, но и той има цел, към която се е насочил:

"Искам да се занимавам с ресторантьорство, защото завърших средно специално образовнаие с тази професия. Сестра ми е учила същата специалност, но сега бере ягоди в Испания, защото тук не успя да си намери работа."

За живота на младите хора в по-малките населени места разказа Светлана Караджова, кмет на врачанското село Бърдарски геран и председател на Дружеството на банатските българи.

"Нашите младежи работят предимно в големите градове. Но всеки от тях казва, че ако има работа в Бърдарски геран, ще се върне да живее в селото, защото тук са семействата и домът им. Тяхната общност е тук и те искат да си живеят в нея. Когато са на друго място, банатските българи вече са една малка прашинка в голямото море и се загубва тяхната идентичност. Изходът от това положение може би е в провеждането на държавна политика към малките общности, които не могат сами да се справят с проблема."

По публикацията работи: Лилия Димитрова