Слово за Страстната седмица

НВП Видински митрополит Дометиан

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всяка година във Възкресната нощ отново се ражда и надеждата, че видинчани обичат родния си край. Това е празникът, за който от гурбет си идват комай всички, които са избрали за своя втора родина Испания и Италия. Прибират се у дома студенти, успели другаде наши земляци, зетьове и снахи... И градът оживява. Стотици видинчани и тази година ще се съберат в полунощ пред вратите на катедралня храм "Св. вмчк Димитър Солунски", за да чуят празничното слово на митрополит Дометиан. Владиката ще ни припомни библейската притча за Възкресението на Богочовека Иисус и ще отправи своите благопожелания към богомолците.

През Страстната седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва- в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Начало на Страстната седмица слага влизането на Спасителя в Йерусалим, където според Библейската притча вярващите в Него го посрещат с цветя и палмови клонки и с възгласи "Осанна!" Предстоял юдейският празник Пасха. Познавайки отнапред съдбата си, Иисус кани на вечеря своите 12 ученици. В Евангелие по Матея четем, че тази вечер Той изрича: "Истина ви казвам, един от вас ще ме предеде." Хлябът, разделен от Иисус между учениците, става символ на Тялото Христово, а виното- символ на Неговата свята кръв.

Велики Понеделник е денят, в който Христос прогонил от храма в Йерусалим хората, които вместо да беседват за вярата, ползвали божия дом за тържище. В гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. От този ден в делничния ни речник е останала фразата "Да изгоним търговците от храма". В църковните служения на този ден се разказва за добрия патриарх Йосиф, който бил продаден от братята си в Египет. Това е ден, в който можем да се замислим за лицемерието и користолюбието, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

Велики Вторник е белязан от нравствените беседи, които Христос води със своите ученици. В църковните служения на този ден научаваме за 10 девици- 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката, презирайки тези, които не могат да бъдат като тях... На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото мъдър е този човек, който осъзнава, че е добър не ако има само една добродетел, а много такива.

На Велика Сряда Литургията разказва за една блудница, която счупила алабастрен съд с миро, с което поляла Христос- за която Той казва, че го е помазала за погребение... На Велика сряда Иуда Юда уговаря да предаде Исус за 30 сребърника. Това е ден, в който можем да се замислим за хората около нас- някои, маакар и грешни, искат да изкупят греховете си, но ние не им даваме възможност... А други наши приятели правят сделки с любовта ни. На Велика Сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, който здравец се раздава на Разпети Петък.

Четвъртък е денят на предателството. Иисус отвежда учениците си на Елеонската планина и там отправя последната си молба: "Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тая горчива чаша, обаче не както аз искам, а както Ти. Ако не може, нека бъде Волята твоя." Още същата нощ в Гетсиманската градина Юда Искариотски сочи на стражите Учителя с думите: "Когото целуна, той е. Него хванете!"

Иисус не позволява на учениците си да го защитят с оръжие, защото "който нож вади, от нож погива". Стражите го отвеждат при Понтий Пилат, който не го намира виновен в нищо и като се опира на традицията на Пасха поне един затворник да бъде помилван, пита юдеите кого да освободи. Тълпата обаче избира разбойника Варава, а за Спасителя крещи: "Разпни го!"

Велики Четвъртък крие много символика. На този ден предците ни извършвали много обреди, най-важният от който е боядисването на великденските яйца. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено, като символ на Христовата кръв. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата- за здраве. В четвъртък вечер в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с елей, който лекува душата, а от там и тялото. По време на литургията се четат 12 определени откъса от Евангелието, между който и тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Иуда Юда. Това е денят, в който можем да се замислим за безрезервната любов на близките ни или за цената на нечия целувка...

На Разпети Петък Иисус сам изнася кръста си до Голгота. Безропотно понася подигравките на войниците и на тълпата и се моли: "Отче, прости им, те не знаят що правят." Когато идва Неговият час, мрак забулва света, трепери земята, гробове се отварят. Завесата на Йерусалимския храм се раздира отгоре до долу- знак, че Старият завет се свършва. В Символа на вярата четем: "И биде разпнат за нас, и страда, и биде погребан."

Майка Мария погребва бездиханното тяло на своя Син. А на третия ден след погребението Магдалена намира гроба празен. "Защо търсиш живия сред мъртвите?! Нали рекох: Вие ще разрушите тоя храм (тялото ми), но аз в три дни ще го въздигна."

Разпети Петък е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Не се яде нищо, пие се само вода. Българинът казва, че на този ден и пиле не е пее... Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата, върху която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се поставя върху украсена маса. През целия ден богомолци и миряни могат да преминават под Плащаницата, като така заявяват своята съпричастност и вярата си. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храмът, като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.

Събота и Неделя са дни на възхвала и радост. Христовото Възкресение е най-щастливото събитие за християните по цял свят, защото е поличба за спасение. Чрез учениците си Синът Божий оставя завета си към всички нас: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света."

Велика Събота е последният ден от страстната седмица. Обикновено в този ден се пече великденският хляб- символ на христовата плът, днес най-често козунак, а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък, може да го направи в събота. На този ден се ходи на гробища, прекадява се и се раздава от боядисаните яйца и хляб, за да споменем душите на близките ни покойници. На вечерната литургия вярващите носят хляб и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Плащаницата и Евангелието и заедно със събралите се вярващи, със запалена свещ в ръка, обикаля храма. В полунощ свещеникът известява трикратно възкресението с думите "Христос Воскресе", а хората му отговарят три пъти "Во истина воскресе".

Синът Божи и син Человечески премина през страдания и унижения, за да върне на хората вярата в силата на живота и правото на всеки християнин на личен избор какъв да бъде. С изкуплението на първородния грях Христос върна на хората и личната отговорност пред собствената им събда- живеят ли по Божиите закони- тяхно ще е Царството небесно. Греховни ли са- безсмъртната им душа ще изкупва греховете им вечно... Ако има повече любов между хората, по-малко място ще остане за омраза. Защото Христос во истина Возкресе!

Великденските празници са повод за размисъл, равносметка, опрощение и надежди. Затова не само в събота срещу неделя, но и през следващите дни християните се поздравяват с: "Христос возкресе! - Во истина возкресе!" И си подаряват червени яйца- защото боядисаното яйце символизира Земята с людете на нея, спасени от кръвта Христова.

Споделете

Слово за Страстната седмица

БНР подкасти:

Българският патриарх Даниил посети Вършец

Глобяват нарушители във Враца

Златотърсачите се събират на Национален събор край Враца

Прокуратурата във Враца привлече като обвиняеми 3 жени за побой

Снимката на 2 август 2024 година

Изгасен е пожарът край Вършец

Отбелязват празника на Берковския Балкан

За БНР

Радио Видин