Марио Тихомиров: "Промени се отношението към децата от социалния дом в Белоградчик"

Почти година след геройската постъпка на Марио Тихомиров от Белоградчик, който с риск за живота си спаси паднало в пропаст 8-годишно момче, в Дома за деца, лишени от родителска грижа "Надежда", продължават да звънят хора, които искат да помогнат на него и децата от дома.

"Продължават да звънят хора. Даже преди два дни Марио получи писмо от една госпожа от Плевен, в което му беше изпратила снимка на "Левски" от времето, когато в отбора е играл Георги Аспарухов-Гунди. Беше му много интересно и много мило"- каза директорът на ДДЛГ "Надежда" Емилия Григорова.

Марио вече е в девети клас в СОУ "Христо Ботев" в Белоградчик. Разказва за морето, където е бил през лятото, и за участието си в българския отбор на световното първенство по футбол за деца от социални домове, проведено в Полша. Гостувал е и на баща си в белоградчишкото село Яньовец. Имал е предложения от столични футболни клубове, включително и от школата на "Левски", но за сега става в града под скалите.

"Цяло лято изчакваше. Марио беше на гости един месец при баща си. Той искаше с родителите си да сподели, заедно да решат по кой път да поеме- дали да остане или да отиде, както имаше предложение, в частни школи, от школата на футболния клуб "Левски", но в края на краищата каза: "Аз оставам тук, защото ми е трудно да се разделя с братята си. Може би, ако имаше още едно дете от Дома, да бъдем двама, може би щях да избера да взема другото решение", но този разговор вече се проведе късно есента, в началото на септември, когато беше късно да се прави каквото и да е да отиде във футболния клуб"- твърди директорът на ДДЛГ "Надежда" Емилия Григорова.

"Реших, че искам да остана заради братята. За мен те са едно голямо нещо и не исках да се отделям от тях"- е обяснението на Марио.

Домът за деца лишени от родителска грижа "Надежда" все още е дом за Марио и двама от братята му. Големият- Любомир, който вече е пълнолетен, живее в преходно жилище в същата сграда.

Заради постъпката си отпреди година, Марио беше обявен за личност на годината за 2012 година, получи и специална награда от МВР, а много граждани предложиха помощ за момчето и Дома за деца в Белоградчик. 16-годишният сега Марио им благодари. Казва, че има всичко, което е искал. Сбъдната е и мечтата му да притежава футболен екип на "Челси". Времето извън часовете в училище прекарва на футболното игрище.
 

© Снимка: Радио Видин

"Играя в градския отбор, това ми е любимият спорт и няма да се откажа. Мечтая да стана футболист. Някои ми казват да отида в школата на "Левски", но аз не мисля така. Първо се тръгва от малките отбори"-казва Марио.

Въпреки мечтата си, Марио остава Белоградчик. Изборът му за някои е изненадващ.

"Аз лично не подкрепям това негово решение да остане. Марио има качества и можеше да се развива в спорта, а защо остана- не зная"- е мнението на Любомир, по-големият брат на Марио.

"Мога да кажа, че Марио е едно много добро дете с тежка съдба, както всички знаем, копнеещо за приятелство, и с много любов към футбола.Това е неговата най-голяма мечта, най-големият му интерес. Има една показателна случка- през септември него и още няколко деца от Дома и преходното жилище ги заведох на международен семинар, който се провеждаше в околностите на Белоградчик. Марио, без да знае някакъв западен език, веднага- със слизането от колата, се сприятели с момчетата и заформиха един страхотен международен мач"- казва Иванка Петрова, класен ръководител на Марио.

Марио е същото жизнерадостно и усмихнато дете, готово да помогне на всеки, твърдят в Дом "Надежда". Той самият открива промяна в отношението на хората.

"Много неща се промениха в Дома- отоплението ни вече не е проблем, а децата от града и хората се държат по друг начин с нас. Преди, каквото и да стане, все ни обвиняваха нас. Въпреки че не беше така. Преди ни наричаха "домовите" и ей такива неща. Сега сме приятели с всички деца от града и не ни наричат "домовите", понеже сме деца от социален дом"- споделя Марио. За него сега най-голямата му отговорност е към братята му. Но не се отказва и от мечтата си да стане добър футболист.