Да срещнем Свети Никола по нашенски

Никулден ще бъде честван утре, 6 декември, във видинското село Ново село отново с цялата му пищност, както подобава на селище, намиращо се на брега на река Дунав, изградило църковен храм, посветен на Свети Никола. Организатори на празника пак ще са неуморните "муйки" (баби) от Клуба на пенсионера. На празника и тази година пак ще бъде раздаден рибен курбан, не без помощта на местни институции и спонсори. Защото новоселяни са хора хем уважителни към традициите, хем с модерно мислене.
   
И като стана дума за курбан, реших да проверя какво има в читалищната библиотека по тази тема. За 140-години в читалище "Земеделец" са събрани много ценни издания. Несъмнено едно от тях е "Сборник за народни умотворения", издание на БАН от края на 19 и началото на 20 век. Изданието е дарение от арх. Илия Попов. Колко е ценно говори фактът, че и до днес с любопитство и почит го ползват студенти, историци, краеведи.
   
В том 18-ти на Сборника, излязъл през 1901 година, е  поместена публикацията на Димитър Маринов "Градиво на веществената култура на Западна България". Материалът е събран, както пише авторът "…в края, който лежи между реките Тимок и Искър, от различни села и лица". Материалният бит на хората от Северозападна България е описан много подробно и изпъстрен с рисунки от автора. Прелюбопитни факти и рецепти на рибни ястия могат да грабнат читателя.

"Я ме вари и печи, додето ми побелеят очите- казва рибата- я направям да побелеят твоите (Или ме вари и печи докато ми побелеят очите, или ще побелеят твоите)"- така, с народна поговорка, Димитър Маринов илюстрира колко време трябва да се приготвя рибното блюдо.

Според информатора дядо Цеко Джотолов, от Ново село, по това време в река Дунав са ловили чига, сом, шаран, косак, мрена, щука, моруна, есетра, распер, а отскоро и скумрия, наречена "дунавска скумрия". Но рибена чорба правели навсякъде. Край Дунава използвали главите на големите риби, в равнината- дребна риба. А в Балкана най-вкусна била рибената чорба от пъстърва, с лук, запържен в краве масло.

Не само видовете риба, но и многобройните подправки придавали особения аромат и разнообразие на рибената чорба- лук, магданоз, копър, джоджен, чубрица. Нашите предци подкиселявали рибената чорба със зелени сливи и ягорида (зелено грозде).  За сгъстяването ѝ прибавяли ориз или домашна юфка, а на "благ ден" я застройвали с яйце. Освен вариантите на рибената чорба, Димитър Маринов описва подробно рецепти за риба с ориз на фурна, яхния от риба, печена и пържена риба, приготвяни в различни селища. А пък за саламурата- слюнка ти пълни устата, само докато четеш и сравняваш нескончаемите вариации.
   
Начинът на приготвянето на ястията, описани от Димитър Маринов, продуктите и подправките, които са изключително местни, говорят за дълбоките исторически корени на традиционната трапеза в Северозападна България.