Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската бойна слава отиде в запаса...

Остана ли ни душа да се гордеем със старата бойна слава на Българския Северозапад?

4
Снимка: Жоро Александров


Да започнем с малко история: на 6 май започва да се чества Денят на Храбростта и празника на Българската армия още с нейното създаване. С указ №1 от 1 януари 1880 година, княз Александър Батемберг учредява военния орден "За храброст"- отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ №5 от 9 януари от същата 1880 година, постановява честването на празника.

Денят на Българската армия се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно- на 27 ноември (в чест на победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 година Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на българската войска. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството започва от предната вечер със заря.


След 1946 година традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 година- 23 септември, която дата се чества до 1989 година. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август- деня на решителните боеве при Шипка. Две години- 1991 и 1992-ра, българските воини честват този паметен ден като свой празник.

През 1993 година, с постановление на Министерския съвет, 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.

Днес, за нас, хората от Българския Северозапад, останаха ли достатъчно причини да се гордеем със старата бойна слава на родния ни край или не ни остана душа за това?

"Нищо не остана в нашия Северозапад. Хора няма, не само военнослужещи.
Остана ли ни душа за почит към бойната слава на българския войник, ако той е от Българския Северозапад? Ни войник, ни слава, ни почит не ни остана...", категоричен бе в коментара си в пряка телефонна връка с предаването "Посоките" слушател от Кула.

Военно поделение Враца"Враца отново има повод да празнува на 6 май. Трябват си военни. Показаха го действията на армейците по време на тежките природни стихии, които през последната година връхлетяха Северозапада. Военни спасяваха хора и овладяваха последиците от наводнения, снежни навеи, обледенявания", така започва коментарът на лейтенанта от резерва Георги Александров. Коментар, в който той припомня през кого и през какво мина битката на Враца да си върне военното поделение.

"Видин и поделение?! Отдавна няма такова нещо...", огорчен коментира старшина от бившето видинско военно подразделение, което вече е не в запаса, а направо в историята...

"Поводи за гордост в Деня на Храбростта има. И на Гергьовден винаги трябва да намираме време за памет и почит", категоричен е офицерът от запаса с 35 години военна служба Димчо Георгиев. И разказва за спасяването на знамето на Трети пехотен Бдински полк. Димчо Георгиев е председател на патриотичен клуб "Бдинци" и групата за исторически възстановки във Видин. Клубът е горд притежател на ценна реплика на спасеното знаме. А оригиналът се пази при специален режим на съхранение в знаменната зала на Националния военноисторически музей в София.

Всички мнения по темата чуйте в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав.  Голямо  и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...

публикувано на 12.07.24 в 12:00

Калин Виденов: Геноцидът над Северозапада от страна на ГЕРБ продължава

Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание.  Политическата криза в страната продължава да се задълбочава.  Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат.  Как се отразява дългогодишният..

публикувано на 11.07.24 в 10:00

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..

публикувано на 10.07.24 в 10:45
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03

Изсветлява ли сивата икономика

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..

публикувано на 08.07.24 в 14:59