Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На 4 ноември 2015 година се навършват 65 години от съставянето на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи

Ще те съдя в Страсбург!

Снимка: Ваня Минева
"Ще те съдя в Страсбург!" казват често в гнева си хора, които са решили, че са нарушени основни техни права. Знаем ли обаче кога това реално може да се случи? На 4 ноември се навършват 65 години от съставянето на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи- документът, по силата на който е създаден Европейският съд в Страсбург. И 65 години от подписването на Конвенцията от страните членки на Съвета на Европа в Рим, Италия. Конвенцията е влязла в сила на 3 септември 1953 година. България подписва документа през 1992 година. Същата година документът влиза в сила и у нас.

"Като член на Съвета на Европа, България е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се ръководи от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕК) и я прилага на територията на 47-те държави-членки на Съвета на Европа. Целта на съда е да следи за спазването и защитата на основните човешки права като правото на свобода, правото на живот, на справедлив съдебен процес по граждански и наказателни дела, на зачитане на личния и семейния живот, правото на ефективна защита, на зачитане на собствеността, правото на глас и зачитане на свободата на словото, на мисълта, съвестта, религията и други", припомня председателят на Видинския административен съд Нели Дончева.

"Правата? Донякъде ги знаем. Но май повечето са си на хартия. Имаме право на труд, но няма работа... Тогава за какво да говорим? За здравеопазването? Ами нали и там първо те гледат в портфейла. Ако намериш работа, не се знае как точно и какво ти плащат. На работодателя все му се вижда, че ти плаща много. За една и съща работа в София и във Видин било редно във Видин да се плаща по-малко. Защо?! Какво, като знам какви са ми правата тогава...", коментират в анкета видинчани.

Сутрешни коментатори по темата са адвокат Таня Кълцева, от Видинската адвокатска колегия и представителят на Комисията за защита от дискриминация за Видин Димитър Тодоров.

"Европейската конвенция е един общ документ, който поставя рамката на гражданските права и свободи. Всяка държава, която е подписала тази Конвенция, е длъжна да съобрази собственото си законодателство с това, което Конвенцията казва. България го е направила. Всички права, залегнали в Конвенцията, са основни правни принципи в нашите нормативни актове. И те са защитени от нашия закон. Затова първото място, към което гражданите трябва да се обръщат, е българският съд. Едва след това, след като изчерпят всички възможности да бъдат защитени в нашата държава, те могат да се обърнат към Европейския съд за защита на правата и свободите", обясни адвокат Таня Кълцева.

"Ние нямаме дефицит на нормативна база. Друг е въпросът в практиката как се случват нещата. Преди Съда, има много контролни органи, които могат да орегулират човешките взаимоотношения и взаимоотношенията на човека с институциите. 23 са контролните органи в момента в България и голяма част от тях бездействат. Затова хората ги прескачат и като чуят Съд, смятат, че това е някаква магическа институция. Но колко е достъпна тя до българина? Финансово колко е достъпна съдебната защита?", коментира Димитър Тодоров.

"Търсих правата си в Страсбург. Сам писах документите- адвокати не пожелаха да се ангажират. Имах да вземам количества брашно от мелница, обявила фалит. Първо пробвах през българските институции, но на всички нива ми отговориха, че поради това, че извършителят вече е неизвестен, няма как да получа дължимото. След като се обърнах към Съда в Страсбург, ми се обадиха, че документите ми се разглеждат. После минаха няколко години. Един ден пристигна отговор, че делото е разгледано, но че е маловажно и се отхвърля...", сподели своя опит слушател на Радио ВИДИН.

"По отношение правото на свобода и сигурност на личността, са удовлетворени на 31% от подадените жалби от България; по отношение на правото на справедлив и публичен процес в разумен срок- са удовлетворени 20%; по отношение на ефективни правни средства за защита- 14%", даде рамката Димитър Тодоров.

А ето и още един казус: Започнаха да рушат къща във Видин, докато семействата- редовни наематели на Общината, все още живеят там. Заповед за събаряне на къщата на улица "Арда" 19 не е връчвана, каза Румен Лилов, директор на дирекция "Териториално селищно настаняване" в местната управа. Двете семейства наематели настояват да бъдат преместени в изградените в съседство социални жилища в комплекс "Строител".

"Чупят бункер 19, като го чупят, искаме да ни преместят в новите. Плащаме си редовно, като отида в Съвета никой не ти обръща внимание, този те праща на онзи..."

Собственикът на фирмата, която руши постройките на улица "Арда", твърди, че има издадена заповед от Общината: "Тези къщи са в проект, те не могат да не бъдат разрушени, те не ви обясняват..."

"Изготвена е заповед за разрушаване на постройката, но тя все още не  е връчена. Оригиналът е в Общината", каза директорът на "Териториално селищно устройство" Румен Лилов. Той обясни, че заповедта ще бъде дадена за изпълнение, когато семействата бъдат настанени в други жилища.

"Тези хора идваха при мен. Според мен това е криминално деяние, в което е замесена и Общината", отсече Димитър Тодоров.

Чуйте повече в прикачения звуков файл.
Кога и как мога да подам жалба до Европейския съд по правата на човека?

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45
Андрей Вълчев, народен представител от БСП-Обединена левица

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

След 26 дни безплодни опити и 10 гласувания Народното събрание най-накрая успя да си избере председател - експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. Наталия Киселова, която влезе в парламента като част от гражданската квота на БСП-Обединена левица. Този акт "отпуши" процедурата за съставяне на правителство и днес..

публикувано на 10.12.24 в 13:32

Защо е необходима реформа в районите за планиране в страната

На страната ни е необходимо ново райониране за нуждите на европейската статистика и кохезионната политика. Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Обособяването на районите..

публикувано на 09.12.24 в 14:50

Роман - градът с многото мостове

Екипът на Радио ВИДИН гостува на Роман, който се намира в пределите на област Враца. Градът е административен център на общината, в която попадат 12 населени места. Името на Роман идва от средновековната Романова крепост.  Релефът на общината е ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западния Предбалкан...

публикувано на 06.12.24 в 13:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев, АКАБ: Предлаганите промени в Закона за движение по пътищата са от пусто в празно

Как да се намалят жертвите на пътя?  Крачка в правилната посока ли са промените в Закона за движение по пътищата, които служебното правителство одобри, но предстои разглеждането и гласуването им в парламента, който има повече от неясно бъдеще.  Къде блокира системата, която от декада не може да се пребори с един от големите проблеми за..

публикувано на 05.12.24 в 10:00

Алекси Кесяков: Скоростта е наркоманията на пътя

Как да се намалят жертвите на пътя?  Крачка в правилната посока ли са промените в Закона за движение по пътищата, които служебното правителство одобри, но предстои разглеждането и гласуването им в парламента, който има повече от неясно бъдеще.  Къде блокира системата, която от декада не може да се пребори с един от големите проблеми за обществото?..

публикувано на 05.12.24 в 10:00