Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На 4 ноември 2015 година се навършват 65 години от съставянето на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи

Ще те съдя в Страсбург!

Снимка: Ваня Минева
"Ще те съдя в Страсбург!" казват често в гнева си хора, които са решили, че са нарушени основни техни права. Знаем ли обаче кога това реално може да се случи? На 4 ноември се навършват 65 години от съставянето на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи- документът, по силата на който е създаден Европейският съд в Страсбург. И 65 години от подписването на Конвенцията от страните членки на Съвета на Европа в Рим, Италия. Конвенцията е влязла в сила на 3 септември 1953 година. България подписва документа през 1992 година. Същата година документът влиза в сила и у нас.

"Като член на Съвета на Европа, България е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се ръководи от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕК) и я прилага на територията на 47-те държави-членки на Съвета на Европа. Целта на съда е да следи за спазването и защитата на основните човешки права като правото на свобода, правото на живот, на справедлив съдебен процес по граждански и наказателни дела, на зачитане на личния и семейния живот, правото на ефективна защита, на зачитане на собствеността, правото на глас и зачитане на свободата на словото, на мисълта, съвестта, религията и други", припомня председателят на Видинския административен съд Нели Дончева.

"Правата? Донякъде ги знаем. Но май повечето са си на хартия. Имаме право на труд, но няма работа... Тогава за какво да говорим? За здравеопазването? Ами нали и там първо те гледат в портфейла. Ако намериш работа, не се знае как точно и какво ти плащат. На работодателя все му се вижда, че ти плаща много. За една и съща работа в София и във Видин било редно във Видин да се плаща по-малко. Защо?! Какво, като знам какви са ми правата тогава...", коментират в анкета видинчани.

Сутрешни коментатори по темата са адвокат Таня Кълцева, от Видинската адвокатска колегия и представителят на Комисията за защита от дискриминация за Видин Димитър Тодоров.

"Европейската конвенция е един общ документ, който поставя рамката на гражданските права и свободи. Всяка държава, която е подписала тази Конвенция, е длъжна да съобрази собственото си законодателство с това, което Конвенцията казва. България го е направила. Всички права, залегнали в Конвенцията, са основни правни принципи в нашите нормативни актове. И те са защитени от нашия закон. Затова първото място, към което гражданите трябва да се обръщат, е българският съд. Едва след това, след като изчерпят всички възможности да бъдат защитени в нашата държава, те могат да се обърнат към Европейския съд за защита на правата и свободите", обясни адвокат Таня Кълцева.

"Ние нямаме дефицит на нормативна база. Друг е въпросът в практиката как се случват нещата. Преди Съда, има много контролни органи, които могат да орегулират човешките взаимоотношения и взаимоотношенията на човека с институциите. 23 са контролните органи в момента в България и голяма част от тях бездействат. Затова хората ги прескачат и като чуят Съд, смятат, че това е някаква магическа институция. Но колко е достъпна тя до българина? Финансово колко е достъпна съдебната защита?", коментира Димитър Тодоров.

"Търсих правата си в Страсбург. Сам писах документите- адвокати не пожелаха да се ангажират. Имах да вземам количества брашно от мелница, обявила фалит. Първо пробвах през българските институции, но на всички нива ми отговориха, че поради това, че извършителят вече е неизвестен, няма как да получа дължимото. След като се обърнах към Съда в Страсбург, ми се обадиха, че документите ми се разглеждат. После минаха няколко години. Един ден пристигна отговор, че делото е разгледано, но че е маловажно и се отхвърля...", сподели своя опит слушател на Радио ВИДИН.

"По отношение правото на свобода и сигурност на личността, са удовлетворени на 31% от подадените жалби от България; по отношение на правото на справедлив и публичен процес в разумен срок- са удовлетворени 20%; по отношение на ефективни правни средства за защита- 14%", даде рамката Димитър Тодоров.

А ето и още един казус: Започнаха да рушат къща във Видин, докато семействата- редовни наематели на Общината, все още живеят там. Заповед за събаряне на къщата на улица "Арда" 19 не е връчвана, каза Румен Лилов, директор на дирекция "Териториално селищно настаняване" в местната управа. Двете семейства наематели настояват да бъдат преместени в изградените в съседство социални жилища в комплекс "Строител".

"Чупят бункер 19, като го чупят, искаме да ни преместят в новите. Плащаме си редовно, като отида в Съвета никой не ти обръща внимание, този те праща на онзи..."

Собственикът на фирмата, която руши постройките на улица "Арда", твърди, че има издадена заповед от Общината: "Тези къщи са в проект, те не могат да не бъдат разрушени, те не ви обясняват..."

"Изготвена е заповед за разрушаване на постройката, но тя все още не  е връчена. Оригиналът е в Общината", каза директорът на "Териториално селищно устройство" Румен Лилов. Той обясни, че заповедта ще бъде дадена за изпълнение, когато семействата бъдат настанени в други жилища.

"Тези хора идваха при мен. Според мен това е криминално деяние, в което е замесена и Общината", отсече Димитър Тодоров.

Чуйте повече в прикачения звуков файл.
Кога и как мога да подам жалба до Европейския съд по правата на човека?

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав.  Голямо  и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...

публикувано на 12.07.24 в 12:00

Калин Виденов: Геноцидът над Северозапада от страна на ГЕРБ продължава

Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание.  Политическата криза в страната продължава да се задълбочава.  Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат.  Как се отразява дългогодишният..

публикувано на 11.07.24 в 10:00

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..

публикувано на 10.07.24 в 10:45
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03

Изсветлява ли сивата икономика

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..

публикувано на 08.07.24 в 14:59