Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България призова ЕС и НАТО да не разглеждат Югоизточна Европа като периферия

БНР Новини
Снимка: БТА

На среща в Букурещ страните членки на НАТО от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ изразиха в декларация тревога от „агресивното поведение” на Русия и се обявиха за трайно присъствие на НАТО в региона. В изказване на форума българският президент Росен Плевнелиев добави, че ЕС и НАТО трябва да разглеждат региона на Югоизточна Европа не като периферия, а като център на геополитически интереси и политики.

Безпокойство от нарастващия военен потенциал на Русия в близост до границите им страните от източния фланг на НАТО вече бяха изказвали, а миналото лято, за да внесат успокоение, САЩ обявиха, че временно ще разположат в източния фланг тежко въоръжение. Специално оборудване за бригада, включващо бойни машини и сборна техника, би трябвало според американски високопоставени източници да бъде разположено през 2016 г. в балтийските страни, Полша, България и Румъния. За дислоциране на жива военна сила досега не е споменавано, но вероятно под трайно присъствие на НАТО в региона участниците на форума в Букурещ имаха предвид именно това.

Всъщност, ЦИЕ вече е обект на особен интерес, не само на НАТО, но и на ЕС. Десетина дни преди срещата на най-високо равнище на алианса в Букурещ с лидери от същия регион разговаря и ЕС, но по проблеми на миграционния натиск. Пожеланието на президента Плевнелиев Югоизточна Европа да не бъде разглеждана като периферия, а като център на геополитически интереси и политики, вероятно бе предназначено да повиши вниманието към Западните Балкани. Такова предназначение със сигурност имаше поредният израз на подкрепа от президента за политиката на „отворени врати” на НАТО и очакването тя да намери реализация през декември тази година с покана за членство в Алианса към Черна гора.

Българският президент определи откриването на координационни центрове на НАТО в България и в другите пет държави от източния фланг на Алианса, както и решението за създаването на подобни центрове в Словакия и в Унгария, като важна стъпка към повишаване на отбранителните способности. Според държавния глава, заради ограничените финансови ресурси трябва да се изпълняват проекти на т. нар. концепция за интелигентна отбрана, като например съвместна експлоатация на изтребители и обучение на пилоти с други страни членки на НАТО от региона. Това последно пожелание на президента съвпадна по време с приемането на проектозакон на правителството за съвместни действия по охраната на националното въздушно пространство. Промяната е в отговор на направената препоръка по време на Срещата на върха на НАТО в Уелс за провеждане на съвместни мисии за усилване на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от източния фланг на НАТО.

В Букурещ президентът Плевнелиев отчете напредък по чувствителната за всички, но особено за България, тема за повишаване на средствата за отбрана. Като съобщи, че България ще увеличи бюджета си за отбрана от сегашните 1,19% до 1,35% от БВП през 2016 г., той увери, че военните разходи плавно ще бъдат увеличавани, докато в рамките на десетилетие достигнат на 2% от БВП.

Срещата на НАТО в Букурещ изрази и загриженост относно военните действия на Москва в Сирия. Прави впечатление, че ден преди срещата Военновъздушните сили на САЩ и Русия проведоха в размирната арабска държава съвместни военни учения за избягване на опасно доближаване на самолети. Високопоставен руски военен коментира, че в рамките на взаимодействието с международната антитерористична коалиция и със страни от региона по предотвратяване на инциденти във въздуха над Сирия успешно се развива сътрудничество с американските колеги.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!