Само преди десетина дни излезе поредният изключително критичен за България доклад на Европейската комисия за състоянието на правосъдието и вътрешния ред, в който властите в София директно се обвиняват, че не правят нищо в тези области и че корупцията продължава да се шири в страната. Наскоро председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обяви, че България може да остане единствената страна, над която Брюксел упражнява специален надзор поради неспособността й сама да си реши проблемите и липсата на какъвто и да е напредък по установяването на върховенството на закона. А преди около месец и бизнесът се разгневи и извади томахавката срещу властта, убеден, че правов ред, сигурност и ясни правила няма и държавните органи са безсилни пред престъпността, корупцията и произвола.
На всичкото отгоре на хоризонта все по-ясно се очертават контурите на сериозна заплаха за България от предстоящото активизиране на бежанската вълна през пролетта и от риска страната този път да бъде чувствително засегната.
С две думи, проблемите, пред които се изправя точно в този момент правителството на премиера Борисов, идват почти от всички страни, да не говорим за сътресенията в неговата управляваща коалиция, острия скандал с Гърция, която на практика затвори границите си за България с блокади на недоволни фермери, вота на недоверие в парламента.
И изведнъж, на този мрачен фон, станахме свидетели на обяснения в любов, прегръдки, усмивки, уверения във вярност и вярна служба, като в приказките... Става въпрос за внезапното публично и зрелищно сдобряване между едрия бизнес и премиера. Такава изпълнена с оптимизъм и ведри чувства театрална постановка е трудно да се види в някой от софийските театри, но точно такъв спектакъл се разигра в кабинета на министър-председателя, където той едва не се разцелува с председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев, който едва ли не падна на колене в знак на признателност към направеното от властите в полза на бизнеса. А само преди месец, същият този Домусчиев удари по масата и поиска незабавната оставка на дясната ръка на Борисов, вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Сега вече тонът и посланията са на другия полюс: всичко е ОК и никой да не клати кабинета!
На какво се дължи този рязък завой и тази напълно неочаквана подкрепа за правителството от страна на големия бизнес за по-малко от месец? Просто на елементарното чувство за самосъхранение и на инстинкта за оцеляване. Проблемите се трупат, наслагват се, растат, стават все по-заплашителни и застрашават все по-реално политическата и икономическата стабилност в страната, стабилност, която премиерът Бойко Борисов поставя като абсолютен приоритет независимо от цената, която трябва да се плати. Едно от нещата, от които бизнесът най-много се страхува е нестабилността и липсата на предвидимост в държавата. И точно заради това реши да заложи на по-малкото зло – статуквото. Лошо или добро, то е поне познато и някак си се справяме с него. Бизнесът печели от статуквото, Борисов – също. Защото точно в този момент той има нужда от подкрепа. А толкова мощна и влиятелна е повече от добре дошла. Просто сделка, от която сякаш печелят и двете страни.
Ясно
Разкъсана облачност