Чакали превземат гробището на Градец

"Това не е филм на Хичкок. Това е реалността, в която живеем", казва кметът на селото Илия Томов.

Научавам за проблема по телефона: "Как да ти кажа, че да не се стреснеш..., но имам огромна грижа. Ако не помогнете от медиите, никой няма да ми обърне внимание. То май ще е най-добре да дойдеш да видиш..."

Отидох. Слънчев ден. Приятно време. Пред гробищния парк ни посреща спретнат обреден дом. Тишина и спокойствие. Така и трябва да бъде- в място сме, където земният път на човека свършва и се предполага, че душата му ще намери покой, а тленните му останки- мир в черната земя.

Предната нощ е валяло. Краката ни затъват в меката почва.

Пред нас вървят двамата мъже, които подготвят гробните места за покойниците. Показват ми по пътеката между паметниците пресни следи от чакали. Явно оставени тази нощ...

Спираме пред стар гроб, на който има куп изкопана пръст- сякаш малък багер е дълбал току-под циментовата плоча.

"Ние сме гробари. Всеки ден сме тук. Забелязахме първо, че има много дупки- предимно там, където са гробници. А през последния месец-два откриваме и човешки останки край тези изкопи- бедрени кости, глезен в обувка, череп... Не смеем да кажем на близките. Те ще получат шок. Доведохме кмета да види и той...  Това са дълбоки дупки- като тунели от една гробница в друга. Още не сме решели как да постъпим, но това трябва да се зарива, не може да остане така. Чакали са. Има следи- вижте. Нощем ги чуваме в селото как вият. Много са. Тия хора, които отговорят за поголовието им, трябва да вземат мерки", разказват Лъчезар Борисов и Ангел Плосканов.

Хората, които според Лъчезар и Ангел трябва да имат грижата за контрола над броя на чакалите, са ловците от ловната дружинка. За съжаление повечето от тях са на години и са окачили пушките на пирона... Все пак, тръгваме да ги търсим, като по пътя си говорим с кмета- Илия Томов.

"Говорил съм. И с нашата ловна дружинка, и във Видин съм ходил. Сега ще почна и да пиша писма. И снимки ще приложа. Ако не вярват- да видят. А който иска- нека да дойде в Градец. Защото ние ще зариваме, но докато ние зариваме разровените гробници, чакалите ще подкопават други... Не може така- да ядат мъртъвците. Това са останките на нашите починали близки. Не е редно това... Полезен дивеч в района на селото вече не остана- нито зайци, нито фазани, яребици... Нощем влизат в дворовете. Оплакват ми се хора, че им изчезват домашни котки. Аз мисля така- чакалите са много, няма какво да ядат и така се стигна до този ужас, да нападат гробовете. Разбирам, че ловците трябва да си купуват патрони. Разбирам и това, че нямат право да стрелят в близост до селото. Но така да си мълчим и да чакаме?... Може би в тези ваксини, дето хвърлят, може да се слага и някакво лекарство, с което да се ограничи размножаването им? Все нещо може да се направи", категоричен е кметът.

С въпроса какви са възможностите популацията на чакалите да бъде ограничена до разумни бройки, отивам при д-р Валери Велков, началник на отдел "Здравеопазване на животните" в Областната дирекция по безопасност на храните във Видин.

"Службата, която представлявам в момента- ние не водим статистика за популацията на чакалите. Ние изпълняваме програмата за контрол и изкореняване на болестта бяс, като двукратно- пролет и есен, със самолети се разхвърлят 122 000 ваксинални примамки, които съдържат ваксина срещу бяс. Около крайните къщи на селата залагаме и ръчно ваксините. Действително популацията на чакали е много увеличена. Преди години от Горското заплащаха за убит хищник по определена сума. Ние по програмата за надзор имаме за миналата година отстреляни или намерени мъртви 148 броя хищници- лисици и чакали, като чакалите са по-голямата част, проби от които са представени за изследване за бяс. През тази година имаме план за отстрел на 36 броя чакали. Това може да помогне малко в намаляването на броя им, но не е решение на проблема. Решението за контрол на популацията им трябва да се търси на по-високо ниво. Предложенията е редно да излязат от ловните дружинки- те имат най-точни наблюдения. Отровните примамки са абсолютно забранени. Остава възможността дружинките да искат допълнителни разрешения за ловни излети само за отстрел на чакали. Факт е, че лисици и чакали влизат в селата и даже се настаняват в пустеещи дворове и стопански постройки", казва д-р Валери Велков.

Хора и чакали в малките села са в пряка битка за територия- оплакват се жители на село Градец:

"Чувам ги. Нощем вият страшно. Съседка ми каза, че са изяли козичката й. Няма с какво да се хранят и нападат. А в селото има и много пустеещи къщи", обяснява ми Марушка Петрова. Тя живее до моста над рекичката в края на селото, където според местните жители е едно от местата, предпочитано от чакалите.

"Ловец съм, но съм на години. Краката не ме държат и вече не ходя на лов с дружинката. Но знам, че трябва бележка. Не може да си ходиш да си стреляш така.

Не ме е страх от чакалите. Но е неприятно, като почнат нощем да вият. Много грозно вият. Гоня ги с една фуния- като високоговорител. Почвам нещо да викам през нея... И едно пищовче с капси имам. Гърма с него- да вдигам шум. Така ги разгонвам. С ловната пушка в селото не може да се стреля. Нито в гробищата. На 200 метра от населено место дори зареждането на пушка е забранено. Аз съм ловджия от 20 години. Такова чудо не е било. Толкова много чакали не помня да е имало. А сега всяка вечер, щом почне да се смрачава, идват. И вият. То насекъде вече ги има...", обяснява Венелин Цанков.

"Аз живея до потока. Всека нощ вият. Две кучета имам- те ги лаят по цела нощ, та ги държат настрана от къщата. И аз имам ловен билет и разрешително за оръжие. Но краката не ме държат и вече не излизам на лов. Последно миналата година съм бил", признава Станко Илиев.

"Ловджия съм. Правили сме един-два пъти хайка, но нищо не направихме. Те имат обоняние осем пъти по-силно от това на кучето. Не става. Друго требва- отрова ли, знам ли... Много са. Два пъти в годината раждат. Вият нощем, обикалят из селото, под прозорците ми вият. Напаст голема са", казва Атанас Оприн и признава, че е застрелял един чакал без да има разрешение за това...

Тръгваме си от село Градец с обещанието да потърсим и председателя на Ловно-рибарското дружество във Видин Илия Георгиев. Той обаче е категоричен:

"Проблемът не е само в Градец. През последните години кмета на селото наистина ми се е оплаквал. Да, има чакали. Но не вярвам да са чак толкова много. Имаме там борба- отстреляни са миналата година десетина чакала. Но не може в селото да стреляме по чакали! Нито в гробищата. Дори пушката не може да пълниш в населено място. Ние сме с вързани ръце. Говорил съм с председателя на ловната дружинка там- няма какво да направим. Законът ни отрязва ръцете..."

Чакали вият нощем и край къщите в селата във Врачанско. Какви мерки вземат там:

"Чакалите в България са може би повече отколкото в цяла Западна Европа. За да поощрим нашите ловци да участват в отстрела на хищници, на общо събрание взехме решение и от няколко години за всяка отстреляна лисица или чакал даваме по една кутия с патрони", казва Стоян Стоянов от Ловно-рибарското дружество във Враца.

Да, решения се намират, когато хората, завихрени в проблема, имат волята да общуват и да ги търсят. Няма как да е нормално да слушам обяснения, че е естествено чакали да има, да вият по улиците нощем, да влизат в изоставените селски къщи, да ровят в гробищата- защото такава е тяхната природа... Поне за мен не е нормално. И искам да вярвам, че молбите за помощ на хората от видинското село Градец ще бъдат чути. А тяхната настоятелност ще бъде начало на намирането на решение на проблема със свръх популацията на чакалите не само в тяхното село, но и във всяко друго село в България, където имат същите грижи.