"Жалко е, че във Видин няма много културни събития и заради това живеещите тук приемат всяко масово събитие като нещо много интересно, защото са зажаднели за промяна в сивото си ежедневие. Но защо панаирът в Старопрестолния ни град трябва да се превръща в чалготека?! Разбирам, че сме българи и имаме предпочитания към балканските ритми, но традиционният видински панаир би следвало да е предназначен за всички видинчани. Сигурна съм, че има достатъчно хора в града, които засвидетелстват своята принадлежност към друг тип музика. Толкова ли не може да се отделят поне 2-3 вечери за по-различна музика от попфолка?!... Аз съм представител на онази "малка част", според думите на кмета, които не предпочитат чалга. Посещавам видинския панаир от повече от 50 години- още когато беше зад сегашната сграда на КАТ. Панаирите не са предназначени за сеири, а за търговия, размяна на стоки, а сега е чист сеир... Изначалната идея на видинския панаир не е да има чалга и кебапчета, а да се презентира българското, да има български стоки, изложения, да се представят местните занаяти, местната музика, местните танци. Защо е тази простащина, заради идващите избори ли?... Това е събитие, което от години се посреща от населението на цяла Северозападна България с хубаво настроение, с очакване да видят нещо ново, да се повеселят, но кметът си гони неговите интереси. Ще ми се градоначалниците да седнат до някой по-възрастен човек, който да им разкаже какво е представлявал традиционният видински панаир в миналото. Тук не живеят само роми, а и хора, които очакват да видят качествени български стоки, да слушат българска музика, да се повеселят. И преди имаше шатри със сръбска музика, но такава простотия, като сега, не е имало никога. На голотии и чалга сме се нагледали, искаме да чуем нещо, което ще ни направи горди, че сме българи!... Двуметровият най-известен чалгаджия на България иска да става президент, а вие се притеснявате, че има чалга във Видин... Аз съм "За" това, че има чалга на панаира. То това вече не е чалга, а попфолк. Миналата събота имаше мотосъбор във Видин, на който пяха две рок групи, но там не видях много видинчани..."
"Видинският панаир- темата, която разбуни много духовете напоследък, ще бъде открит на 26 август, с продължителност 9 дни. Той има цялостна богата културна програма. В него участват Патриотичен клуб "Бдинци", които ще представят още в първия ден от 19 часа изложба на старинни оръжия и автентични военни униформи, след това- концерт на духовия оркестър и концерт на попфолк певицата Глория. В следващите дни ще имаме включени самодейни състави и средновековният фестивал "Бъдинъ". На 28 август е и киноложката изложба на българско овчарско куче. Панаирът ще бъде закрит на 3 септември, когато също ще има концерт на градския духов оркестър и на нашия съгражданин Йордан Йончев-Гъмзата с певица. Удовлетворен съм от настроението, което срещаме сред видинчани. Има много наши съграждани, които живеят в чужбина и ще се приберат специално заради панаира. Очакванията на местния бизнес, хотелиерство, ресторантьорство са за по-високи приходи. Още когато издадох заповедта за участващите търговци, атракциони, увеселителни заведения, заложихме критерий, че при дарения ще ползват известно предимство и ще спазим волята на дарителя. Много повече от 30 000 лева са даренията, но в рамките на 60 000 лева е изготвена цялостната програма, не само вечерната. Изборът на тези попфолк изпълнители е след проведени срещи с дарителите, които са определили някои от изпълнителите. Когато се появи фалшифицираният плакат, че Община Видин провежда чалга фестивал, зададох въпроса кой може да определи какво означава чалга фестивал и защо се обиждат тези творци, които са с авторитет, изградена кариера, достойнство сред обществото. Община Видин и фирмата, която е носител на авторските права на плаката, изготвен за вечерната концертна програма, сме сезирали компетентните органи за изясняване на извършителя на това деяние и впоследствие да се търси отговорност. Искам да поканя всички да присъстват на панира и тогава да си направят изводите."
"Още античните автори свидетелстват за панаири в селищата по Дунавския лимес през късната античност, което е косвено свидетелство за съществуването на панаир и в тогавашния Видин- древна Бонония. Преки документални данни имаме от 1896 година, когато тук се провежда първата земеделско-скотовъдна изложба. От тогава панаирът започва да се организира ежегодно. По принцип пазарите и панаирите са стара форма на обмен между хората. Още в Османската империя Видин е бил голям търговски център и особено пазарът му е бил изключително голям, с много чаршии, наредени по главната улица след Стамбол капия- имало е говежди пазар, дървен пазар, житен пазар и т.н. Търговските връзки на Видин със земите ни, останали под сръбска власт след освобождението през 1878 година, са станали много ограничени, а преди това Видин е имал тесни контакти с тези селища. Организаторите са смятали, че панаирът ще успее да възстанови тези връзки. Водени от местен патриотизъм са искали да дадат тласък на стопанско-икономическото и културно развитие на Видин. Негов пръв организатор е бил д-р Иван Златарев. Годината е 1896, денят- 28 август- християнският празник Голяма Богородица. През 1909 година Общинският съвет във Видин регламентира продължителността на панаира на 9 дни, но обикновено е траел между 7 и 13 дни. Организирал се е в местността "Тополите" на много живописно място, което е било сухо, проветриво "с приятна прохлада, напоена с аромата на полските цветя и треви". Бил е електрифициран, снабден с железобетонни корита за животните. Сведенията показват, че панаирът се е посещавал от български и чуждестранни изложители на манифактурни, колониални и занаятчийски стоки. Участниците в панаира са ползвали намаление на цените на билетите по железопътния и по речния транспорт. През 1938 година панаирът е обявен за юбилеен по решение на Общината. Целта на организаторите е била чрез преса, чрез радио да популяризират панаира. Издава се специален Общински вестник в памет на учредителите на панаира. Бараките били отдадени предварително на търг. Специално създаденият Организационен комитет е трябвало да отговаря за "бляскавото изнасяне на панаира". Специално избран Квартирен комитет е имал за задача да настани посетителите при облекчени условия. Тогава е уредена и земеделско-скотовъдна изложба, а, за по-голямо удобство и красота, на дюкяните са били направени навеси. Този юбилеен панаир е открит тържествено от кмета на града д-р Бърни Бончев в присъствието на Видинския митрополит, областния директор, висши служители от столицата, видни търговци, граждани. Дейността на видинския панаир е била свързана с политиката на следосвобожденска България, насочена към стопанското въздигане в условията на капиталистическите отношения. Всеки ежегоден панаир във Видин е бил съпътстван от народни веселия, циркове, народни певци, забавления...", разказа историкът Анюта Каменова-Борин, която е автор на научен труд, посветен на пазарите и панаирите във Видин.
"Спомените ми са от панаира в "Нора Пизанти", свързани с много емоция, много радост. Спомням си, че винаги на панаира имаше цирк, виенско колело, зоологическа градина, бирарии- една от бирариите беше с нестинари, разбира се- и кебапчетата. До скоро замиришеше ли ми на кебапче, си спомнях панаира. Все още вкъщи имам стоки, закупени от тогавашния панаир- китеници, пътеки, дрехи, имам един шлифер, който вече не нося, но си го пазя и си знам, че ми е от панаира... Имам хубави спомени от стария панаир- бяха по-хубави времена. Панаирът беше точно панаир, предлагаха се много стоки, на по-ниски цени... Имам голяма носталгия към някогашния панаир. Детските ми спомени са, че панаирът беше подготовка за училището- купуваше се всичко необходимо- тетрадки, раници, анцузи. Беше много полезен... Помня още онзи панаир, който беше след Чобан кюприя. За нас, като деца, беше интересно, защото имаше люлки, кончета, синджири, памук, кебапчета. И в парка "Нора Пизанти" също имаше много интересни и полезни неща- всичко, което не можеше да се намери през останалото време. Беше и някак по-спокоен, а на сегашния- отиваш с някакъв страх- да не те ограбят, да не ти направят нещо на колата, страхувам се и да консумирам нещо, което не е опаковано. Преди имаше и нещо като традиция- във всеки двор се коляше кокошка, сварява се напълнена и на панаира, наред с кебапчетата и кюфтетата, се разчупваше и изяждаше..."
"Мислех си, че тази гротеска и невъобразима пошлост и мизерия, обагрена с "музика за простолюдие" и ароматизирана с мирис на "долнопробен бардак" вече не я заслужаваме... За съжаление, реалността е следната: или взелите решението продължават да ни мислят за прости люде, или ние всички вкупом, сложно сме си такива... Само като си представя, че всъщност плащам за това... Да, всички в този град плащаме за това...
Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав. Голямо и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...
Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание. Политическата криза в страната продължава да се задълбочава. Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат. Как се отразява дългогодишният..
България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..
Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..
Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..
Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв. Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..
Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..
Ясно
Разкъсана облачност