Отбелязваме Бъдни вечер

Българите наричат празника и «Суха Коледа», «Детешка Коледа», «Мали Божич», «Крачун». Той е един от най-важните семейни празници през годината и се посвещава на дома, на огнището, на умрелите родственици, които също са част от семейството. Целият ден преминава в подготовката на празничната трапеза като се започва с месенето на обредния хляб. Той винаги е кръгъл и богато украсен с пластични изображения от тестото на слънчеви символи /кръст, кръг, розети/. Жените готвят постните ястия за вечерята, които трябва да са седем /колкото са дните на седмицата/, девет /колкото продължава бременността на жената/ или дванадесет /колкото са месеците в годината/. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството – варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб или с ориз, ошаф, туршии, лук и чесън, мед, орехи, вино.

С Бъдни вечер и празничната трапеза са свързани и редица изисквания и обредни дейности. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. Не се става по време на храненето, за да лежат квачките върху яйцата и да се измътят пиленцата. Само стопанинът може да става, но трябва да ходи приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да станат високи житните класове през лятото. След вечерята децата се търкалят върху сламата, но само в една посока, за да натежат житните класове и да полегнат в една посока.