"Съжалявам за тази болница, защото съм работил там, а и от чисто човешка гледна точка е огромна загуба за населението на общината, а и за съседните общини, защото тази болница обслужваше и хората от общините Грамада, Макреш, Бойница. Със закриването на болницата целият този район се оголи и всички, които се нуждаят от стационарно лечение се насочват към видинската болница. От гледна точка на кмета, общинската болница винаги е била в огромна финансова тежест, защото този начин на финансиране през здравната каса и при демографското състояние тук- намаляващото население и същевременно повишаващи се изисквания за сключване на договори с касата, доведе то това, че финансовите постъпления непрекъснато намаляваха. В един момент се оказа, че е невъзможно тя да се самоиздържа. Спомням си думите на тогавашния главен лекар, че по този начин тази болница вече става опасна за здравето на хората. Липсата на болница обаче е загуба на пари, загуба на време за хората, които опират до системата на здравеопазване. Въпреки идеята за равен достъп до здравеопазване, достъпът до стационарно лечение става все по-отдалечен. Различно е за един софиянец или видинчанин да потърси лекарска помощ и за един човек от кулските села, например. Човек от Кулско трябва да си отдели ден или два, за да посети специалист, да си направи изследвания и пр. Този проблем един софиянец си го решава за един час. Филиалът за спешна медицинска помощ в Кула разполага с един екип, който обслужва и община Грамада, част от община Макреш, и община Бойница. Район с радиус около 30 км, така че не може да се обади човек от Раковица или Шишманово за спешна помощ и да очаква, че линейката може да стигне там за 8 минути. Има и едно чисто технологично забавяне на прехвърлянето на обаждането от центъра 112 в Монтана, през центъра във Видин и чак тогава до центъра в Кула, за да се получи адрес. Често пъти се получават обърквания. Сградата на бившата болница е общинска собственост, за да не се руши имахме идеен проект в нея да се разкрие хоспис за рехабилитация на диабетно болни, но надеждата, че това ще се случи, става все по-малка."
"Така се развиват нещата в здравеопазването, че най-потърпевши се оказват общинските болници, тъй като са изцяло на финансиране от здравната каса, а общините не са достатъчно добре, за да помогнат на лечебниците. Моето виждане е, че всички болници в Северозападна България си имат своето място и трябва с цената на всичко да пазим лечебните си заведения. В последните месеци се усеща затруднение във финансирането заради въвеждането на лимити, но така го е сътворил законотворецът и ние трябва да се нагодим в тези условия. Ломската болница в момента има лимит около 480 000 лева, а във възможностите ѝ е да изкарва до 650 000 лева месечно по клинични пътеки. Това е голяма финансова обструкция за продължаване на лечебния процес. Нещата не са никак лесни и елементарни, но на този етап не виждам някаква промяна да настъпи в близките месеци и години, така че трябва по някакъв начин да оцелеем финансово. Тежък е и проблемът с лекарските кадри. Болшинството от колегите са на предпенсионна и пенсионна възраст, а завършващите лекари напускат България, за да отидат там, където имат по-добри условия. 700-800 лева е заплатата на един специалист в болница като нашата. Това е смешно за лекар, който е учил 6 години, след това още 6 години е специализирал и още десетки години е усъвършенствал своята професия. Това е срамно!", обясни директорът на лечебното заведение д-р Георги Савков.
МБАЛ "Проф. Георги Златарски" в Белоградчик не прави изключение и се намира в тежко финансово състояние. Задълженията на болницата са около 800 000 лева. Половин милион са задълженията към доставчици и 300 000 към персонала под формата на заплати. Като задълженията към персонала са от около една година. През това време служителите в здравното заведение получават само аванс. По тази причина вече има значителен отлив на здравни работници- както лекари, така и медицински сестри. Те на само напускат, но и съдят болницата за неизплатените заплати. Това допълнително утежнява финансовото положение, тъй като се налагат запори на касата на болницата до получаването на дължимите заплати. Един от проблемите идва от това, че здравното заведение се финансира от здравната каса според броя на клиничните пътеки, по които работи. Изискванията към клиничните пътеки са завишени и в малки болници като тази в Белоградчик се налага сключването на договор за по-малък брой клинични пътеки. От друга страна недостигът на лекари и медицински сестри затруднява нормалното обслужване по клиничните пътеки. По финансови причини много от специалистите в болницата потърсиха работа в други здравни заведения извън общината. Така се стига и до отлива на пациенти, които са принудени да търсят специалисти в други болници в Лом, Монтана, Видин и София. В момента за обслужване на отделенията МБАЛ - Белоградчик е сключила договори с лекари специалисти от Видин, Лом и София. 
В началото на миналата година жители на Берковица излязоха на протест, заради намеренията за намаляване на броя на леглата в болницата в града, което щеше да я обрече на фалит. 
Днес ще посетим село Толовица в община Макреш. Намира се в изключително красива местност по течението на две малки реки, а районът наоколо е зает от гъсти гори. Според местна легенда, първият жител на Толовица се е заселил тук при малко изворче, а селото е кръстено на жена му. В близост до Толовица започва природният резерват "Магурата", защитен..
Първият мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен след Нова година. Междувременно ГЕРБ и останалите формации продължават да търсят формула за парламентарно мнозинство. Ще завършат ли преговорите с успех? Ще посрещнем ли 2025 година с редовен кабинет? Динамиката на политическата ни сцена дискутираме с изборния експерт Стоил..
Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...
Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..
България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...
На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..
Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора. До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..
Дъжд / Сняг
Дъжд
Мокър сняг