Кои са демотивираните българи?!

публикувано на 12.12.17 в 16:57

''Гледна точка'' от 12.12.2017 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

И защо над 300 000 души в трудоспособна възраст не си търсят работа? В "Посоките на делника" гост в студиото е социологът Любен Добрев. Темата коментират и Николай Иванов, народен представител и член на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание, и писателят и публицист Мартен Калеев.

"Преброяване“ на демотивираните българи. Едно изследване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“. Проучването е за профила на групата на демотивираните български граждани да участват на пазара на труда. Оказва се, че над 300 000 българи, които са в трудоспособна възраст, не работят и не желаят активно да си търсят работа- около 18% от всички българи в трудоспособна възраст. Най-голям дял освободени от социални ангажименти има в групата 18-29 години - те са 27% от всички „демотивирани“. Изследването посочва още, че по-голямата част от безработните и неучещите живеят в брак и разчитат на доходите на половинката си. Повече от половината демотивирани българи смятат, че държавата е длъжна да им осигури работа. За тях най-важният мотив да работят е високата заплата. В същото време има сектори, които буквално се задъхват от липса на кадри от всякакъв тип.

По думите на социолога Любен Добрев това изследване ясно показва, че нещата изначално са много сбъркани.

"Ако попитате някой защо не работи, той ще ви каже поне петдесет причини защо не иска да работи и сигурно нито една защо би искал да работи. И това не е от вчера. Последните 50 години най-малко. Цялата система е направена така, че ние не възпитаваме желанието да се прави нещо, а по-скоро стимулираме желанието да се прави нищо. Обществото не си е направило регулатор. Ние виждаме, че куп предприемачи наемат на половин ден, за да бягат от осигуровки. Едно от нещата е законодателството. Ние на практика стимулираме мързела. Всички лежат на социала- защо да работя за еди колко си лева, като без да работя, тези пари мога да ги взема от социала. Ама никой не си дава сметка, че някой трябва да ги вкара тези пари в този социал. Отношението към хората, които не са способни да се грижат за себе си е един много добър показател за хуманността на едно общество. Но то е направено за тези, които не могат, а не за тези, които не искат."

Според Николай Иванов проблемът е в неефективната държавна политика.

"От това изследване ясно личи липсата на ефективност на държавния посредник за търсене на работа в лицето на бюрата по труда. И заедно с това големият проблем е недостатъчната квалификация и липсата на възможности за обучение, преквалификация и шанс на пазара на труда за тези в по-голямата си част млади хора, които са демотивирани да търсят работа. Необходимо е едно огромно усилие да се намери максималната ефективност от този огромен ресурс. Само за програма "Работа" това са около 80 млн.лв., което наистина да стреля целево точно в най-тежките проблеми за даването на шанс и надежда на тези хора. Защото иначе те ще продължат да бъдат обвинявани, че са с такъв манталитет или имат липса на лична мотивация, но на практика не само това е проблемът, да стоят настрани от възможностите, които държавната политика дава."

Писателят и публицист Мартен Калеев коментира, че в разговора вниманието се е насочило към демотивирания българин най-вече в посока работа-пари.

"Никой обаче не говори за работа-призвание. И се получава някак си така, че като че ли по нашенски непрекъснато се перифразира вица: "Абе по-добре гладен, отколкото потен." И някой се опитва да обясни защо е така. Мотивацията е движеща сила към постигане на определени цели. Това е същността на нещата. Мотивацията включва целева насоченост на поведението. Изисква получаването на пряка връзка между действие и постигнати резултати. Най-големият проблем на българите е бремето на духа. Станахме подозрителни, защото като че ли нищо няма ясен смисъл. Има и един такъв позорен факт- освен демотивираните българи- 200 000 ги издирват, за да ги вкарат в училище. Това е позор за нацията! Когато ето това като явление, като психосоциална кауза се е разпаднала изцяло, когато този модел на общуване и на съпоставяне на ценностите е разрушен или изглежда точно така изкривен, не може да очакваме да има и мотивирани българи. Само 10% се опитват да променят живота си- всички останали по някакъв начин или се приспособяват, или чакат нещо така да се случи отнякъде."

Анкетата на Пламен Коцев сред видинчани показва кое ги мотивира или демотивира.

Демотивация или просто мързел?! Още от гледните точки на събеседници и слушатели чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Кои са демотивираните българи?!

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Крие ли рискове новият проектобюджет?

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

Защо е необходима реформа в районите за планиране в страната

Роман - градът с многото мостове

Красимир Георгиев, АКАБ: Предлаганите промени в Закона за движение по пътищата са от пусто в празно

За БНР

Радио Видин