Възможна ли е ревизия на прехода и до какво ще доведе?

публикувано на 19.12.17 в 17:22

Снимка: архив

''Гледна точка'' от 19.12.2017 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Посоките на делника" гледните точки са на Огнян Пищиков, проф. Вили Лилков и Жори Алексиев- хора, които познават процеса на приватизацията от самото начало, от първите години на прехода.

"Имаше период, в който самият аз участвах в приватизационния процес било като председател на надзорния съвет на Дирекция "Приватизация" в Община Враца, а след това и като ликвидатор на бившето "Обществено хранене". И знаете ли странното кое е? Че вече 20 години откакто е приключила ликвидацията на "Обществено хранене", аз не съм предал архивите на Общината, защото бях сигурен, че рано или късно някой ще потърси сметка за това кое и как е ставало. Друг е въпросът дали сега е моментът и каква е целта. Процесът, който се случи стана пред очите ни. Като изключим младото поколение, което сега най-вероятно ще бъде леко манипулирано и ще му бъде внушено нещо. Останалите хора сме живи свидетели и би трябвало да си спомняме какво се случи и в процеса на масова приватизация, и в процеса на частната. В голямата си част нарушителите са известни. Те имат лица, те са във всеки град. Всеки знае кой съсипа "Химко", всеки знае кой съсипа Медико-инструменталния завод "Дружба" във Враца. Презумпцията при закона за приватизация и изобщо приватизационния процес, който у нас съвпадна с т. нар. първоначално натрупване на капитала. Т.е. за един малък период някой бясно натрупа и след това с парите, които бяха спечелени, в повечето случаи нечестно, защото в първите 7-8 години нямаше честен начин за печелене на пари. А и до ден днешен като че ли не е открит такъв честен начин! С тези пари бяха закупени предприятия. В самия си генезис приватизацията беше леко престъпно деяние. Тя беше извършена с незаконни пари. И цялата презумпция бе, че предприятията се купуват, за да бъдат по някакъв начин оздравени или възстановени. Хората приемаха с радост приватизационния процес. Смяташе се, че някой ще влезе в дадено предприятие, ще вложи страшни пари и предприятието ще заработи наново. А всъщност какво се случи- купиха се заводи, бяха разделени на парчета и продадени като сервизи за ремонт на леки коли. Тайните на прехода ще излязат само като вестникарски сензации. Ползата е никаква, защото реално това, което беше приватизирано, то не съществува", заяви Огнян Пищиков.

По думите на проф. Вили Лилков преходът в България не е само приватизация.

"И приватизацията не е само приватизиране на държавна собственост, а тук се включва и общинска собственост. Ако говорим за преход, той е многопосочен и многообразен. В България не се смени само собствеността, а се извършиха много, много други процеси. Според мен, за да се стигне до процеса на приватизация, в голяма степен роля изиграха фалитите на държавата, защото България прие и то всички политически сили с консенсус приеха, че трябва да се извърши приватизация, защото държавата само за 4-5 години фалира два пъти. След 1989 година, когато се оказа, че държавата е във фалит, по време на Луканов изживяхме този фалит, след това държавата фалира и по времето на Жан Виденов. Така че, винаги, когато се говори за приватизация, тя трябва да се свърже с причините, които доведоха до ускорената приватизация, за която повтарям, имаше пълен консенсус между всички политически сили и бяха подписани от правителството на Жан Виденов документи с Международния валутен фонд и Световната банка за приватизация, защото държавата беше фалирала. Тогава вече се поставя въпросът, че трябва, когато говорим за ревизия на прехода, че трябва да ревизираме тези фалити защо се случиха, да ревизираме контрабандните схеми и буквално ограбването на държавата по времето на правителството, например на Беров, когато групировките вилнееха в държавата и имаха свои мисли в управлението. Да говорим за това, защо фалираха банките по времето на управлението на Жан Виденов и на министър, който в момента е дори и в Народното събрание. Да говорим за това, защо фалира КТБ. Този разговор трябва да бъде воден коректно и в много посоки, защото всички тези неща са свързани."

Жори Алексиев преди промените е заместник-директор на електрокарния завод в Лом и коментира, че не е оптимист във връзка с установяване на конкретните причини за тези нелицеприятни факти.

"Спечелиха единици хора. Може би имаше и по-рационални начини. В много други държави не се постигна такава разруха и такова ограбване. Постигна се някакво по-справедливо разпределение на народните блага. Тук при нас стана разбойническа приватизация. В електрокарния завод навремето Александър Божков като министър си назначи свои хора за директори. Те имаха ясната цел, ясната задача как да постъпват, по какъв начин и продадоха материалните активи на безценица, продадоха машините, оборудването пак на безценица. Направиха невъзможно производството, обърнаха хората на 4-часов работен ден. Който беше по-кадърен, си намери друга работа. Разби се колективът. Нарушиха се технологичните връзки, така стана, че не можеха повече да работят отделните производствени линии и нещата дойдоха до това, да се обезцени няколкостотин пъти цената на предприятието и да се подари после на наши хора и така стана, че го приватизираха. После следприватизационните контролни функции се загубиха и така или иначе всичко отиде в мъглата."

Още от коментарите на събеседниците, както и гледните точки на слушатели на Радио ВИДИН чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Кой спечели и кой загуби от приватизацията?

Възможна ли е ревизия на прехода и до какво ще доведе?

Какви традиции и обичаи спазваме на Бъдни вечер и Рождество Христово

Толовица- красиво, спокойно и безлюдно село

Стоил Цицелков: Нуждаем се от политици, не от партизани в окопите или знаменосци на средновековна чета

Справя ли се туризмът в условията на политическата криза?

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

За БНР

Радио Видин