Ще получим ли забавените ни заплати при обявена несъстоятелност на фирмата

Оказва се, че работодатели в България дължат около 30 милиона лева неизплатени заплати. Това стана ясно на проведената кръгла маса за трудовата експлоатация, организирана от омбудсмана Мая Манолова и асоциация, работеща в подкрепа на хора, преживели насилие. Статистиката сочи, че 21 милиона души в света са жертви на трудова експлоатация. 

Българският Северозапад беше изпъстрен през годините с примери за некоректни постъпки от работодател към работник. Често сме чували думите: "Ако не съм аз, ти няма къде да отидеш да работиш". 

Знаят ли видинчани към кого да се обърнат, ако работодателят им обяви несъстоятелност и им дължи трудови възнаграждения? Вярват ли на институциите и оптимисти ли са за новите законодателни промени?

"Мисля, че в Инспекцията по охрана на труда биха могли да помогнат ... Чух за тази инициатива. Аз, за съжаление, съм потърпевша, но фирмата, в която работех, не можа да бъде обявена в несъстоятелност и хората не си получиха парите ... Младите хора във Видин работят 8 часа на крак за 300 лева. Знаете ли за какво става въпрос?... Аз лично имам доверие на Мая Манолова като омбудсман и мисля, че промените ще успеят" - коментираха жителите на крайдунавския град. 

Какво може да подсигури фондът за гарантирани вземания на работниците и служителите при обявяване на несъстоятелност? Може ли той да покрие риска от невзетите заплати? 

Всички работници и служители имат право на обезщетение, ако тяхното трудово правоотношение е прекратено или са в трудово правоотношение към датата на обявяване на несъстоятелността. Това обясни за БНР подуправителят на Националния осигурителен институт Весела Караиванова. 

"Те имат право на тези гарантирани вземания, когато работодателят е осъществявал дейност 12 месеца, предхождащи вписването на съдебното решение за несъстоятелност, и имат право на гарантирано вземане на работната заплата, когато тя е начислена, но не е изплатена." С последните законодателни промени се обхващат и така наречените "заварени случаи" на работници от фирми в несъстоятелност. Това са работници, на които са прекратени трудовите договори преди трите месеца от датата на несъстоятелността. 

"Срокът за подаване на заявленията при тези заварени случаи е тримесечен и вече тече - тъй като промените вече са факт и са обнародвани в Държавен вестник на 16 февруари, подаването на документите трябва да се направи до 16-и май. Размерът на гарантираното вземане през тази година е до 1300 лева на месец" - допълни още Весела Караиванова. Това важи за предприятия и работници, за последните три години назад.

Ще продължи ли да съществува страхът у работещите хора в малките населени места и какво показват цифрите? Близо 840 000 лева забавени заплати дължат работодатели от област Монтана. Статистиката е за последните три години, съобщи директорът на инспекцията по труда в Монтана Димитър Петров. 

"По-голямата част от тях се дължат от лечебно заведение и предприятие за добив и преработка на птиче месо в Монтана. Последното е подадено за ГИТ (Главна инспекция по труда- бел. ред.) за обявяване в несъстоятелност. От началото на годината работодатели са изплатили около 240 000 лева забавени заплати" - допълни Димитър Петров пред сътрудника ни Любо Андреев. 

Втора година 693-има работници от фалиралия торов завод "Химко" във Враца чакат да получат парите си. Обещание, че ще бъдат захранени сметките им дойде при последната офанзива по покупката на бившия гигант от поредния инвеститор, обявил се за спасител, каза в "Посоките на делника" сътрудникът ни Жоро Александров.

"В списъка, изготвен от синдика Росица Томова попаднаха 693 имена, а сумите, предвидени за изплащане варираха от няколкостотин до 12 хиляди на човек. Общата сума, която трябваше да се изплати, е към 1 100 000 лв. Надеждата, че ще си вземат забавените от преди 14 години пари се роди в началото на юли 2016 година, когато фирма- инвеститор купи бившия торов гигант за 11 700 000 лева. Още тогава стана ясно, че внесените като задатък по сделката пари ще стигнат за покриване само на малка част от борчовете. „Химко” дължи към 86 млн. лв. на двете държавни дружества „Булгаргаз” и НЕК (Национална електрическа компания- бел. ред.), както и на бивши работници. Остатъкът от задълженията няма да бъде погасен и остава за сметка на кредиторите, стана ясно при сделката. Впоследствие обаче казусът започна да обикаля по съдилищата - от Окръжния съд във Враца тръгна към Апелативния в София и от месеци няма решение по него. Бившите химици знаят поговорката, че надеждата умира последна и се надяват да оцелеят, докато Темида разреши казуса им" - коментира Жоро Александров.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.