Еньовден е

Църквата отбелязва днес Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.
Българите наричат празника Еньовден, още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Това е и един от най-важните летни празници в народния календар на българина.

Според поверието, в нощта срещу Еньовден, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила. В тази нощ билките имат най-голяма сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Имен ден днес имат: Биляна, Ивета, Деница, Дениcлав, Деян, Дияна, Яна, Янаки, производните им, както и хората с имена на билки.